Warcross

Малко по-късно пристига и Хами, последвана от Рошан, а диджей Рен се смъква долу последен. Рен изглежда най-скапан от всички ни, късата му кестенява коса стърчи във всички посоки, а очите му са скрити зад чифт бели слънчеви очила. Златните му слушалки с крилата още са на главата му — едната си е на мястото, а другата леко отместена от ухото, та да може да чува какво става. Сяда на най-далечния от мен диван, обляга се назад и махва в мързелив поздрав към всички ни. Единственият, който не си беше на мястото по време на Военния набор. Може би защото се е спотайвал някъде, кацнал виртуално на подпорите, за да шпионира всичко.

Може би той е Нула.

Не. Нула би трябвало да е по-добър в укриването. А и несъмнено няма чак такъв скапан вкус, че да ходи със слънчеви очила на закрито.

Хами протяга ръка пред лицето на Рен и щраква с пръсти два пъти.

— Ей, рок звездата! — подвиква тя. — Вече не си в клуба!

Рен само отблъсва ръката ѝ.

— Сутрин съм чувствителен към светлината — заявява той на френски, а субтитрите ми го превеждат.

Рошан посреща това с вдигане на вежда, а Хами завърта очи.

— Да бе, аматьорче, и аз съм алергична към сутрините — отвръща тя. — Махни ги тези очила и внимавай.

Докато Хами говори, тихомълком започвам да проверявам данните на съотборниците си. Като че Рошан снощи е получил куп имейли, докато сумата от банкноти на Хами е намаляла значително от снощи, което сочи, че е направила някаква много голяма покупка. Междувременно се обръщам към Рен. Също като вчера той е обградил данните си със стена от щитове, настроени така, че всеки, който се опита да я пробие, автоматично бива пренасочен към щит, а не към името му. Пускам програма, за да ги заобиколя.