Експедиция Атлантида

— Аз съм добре, но Хаджар взе артефакта!

Кастил направи физиономия.

— Нека позная, в момента е в хеликоптера си.

— Да! Хайде!

Те хукнаха по коридора начело с Чейс.

— На следващото разклонение завиваме наляво, после заобикаляме! — инструктира ги Кари.

— Колко души са с него?

— Не знам — застрелях двамата, които ме охраняваха.

Чейс я погледна насмешливо.

— Убила си ги?

— Да — отвърна тя на погледа му. — Какво не е наред?

— Нищо! Просто не съм свикнал да имам клиенти, които вършат работата вместо мен!

Те продължиха по коридора, но след малко спряха при вида на познатата фигура в дъното.

— Нина! — извика Кари.

— Казах й да се скрие — простена Чейс. — Докторе! Добре ли си?

Притиснат до стената, бодигардът направи знак с оръжието си: махни им да се приближат. Нина вдигна ръка.

Кари се затича, но Чейс бързо я спря, хващайки я за ръката.

— Почакай! — заповяда той и я дръпна назад.

Нина махаше… с палец, обърнат към дланта й.

Чейс хукна към чупката в коридора. Точно преди да стигне до там, се претърколи и вдигна оръжието си.

Бодигардът се показа и се прицели с автомата — колкото да открие, че целта му е на пода с насочено към него дуло.

Чейс изстреля три куршума.

Бодигардът изпусна оръжието си, олюля се и полетя през счупения прозорец, падайки на площадката за хеликоптери от петнайсет стъпки височина. Шумът от Джет Рейнджъра нахлу в крепостта.

— Добре ли си? — попита Чейс.

— Добре съм, добре съм! — извика Нина.

Кари се спусна към нея и за изненада на Нина я прегърна.

— Слава богу, че си невредима! — Тя леко се отдръпна, смръщила нос. — Каква е тая миризма?

— Той е виновен — отвърна Нина и погледна към Чейс, който извърна очи невинно. Воят на хеликоптера я отрезви: — Хаджар! Ще се измъкне!

— По дяволите! — Чейс се втурна към счупения прозорец. Хеликоптерът се издигна от площадката. — Може би ще успея да улуча двигателя и ще го принудя да кацне…

— Нямаме време — настоя Кари. Тя се отдалечи от Нина, взе автомата си и отиде до прозореца, откривайки огън по пилотската кабина.

Прозорчето на вратата на пилота се разби под яростната атака. Предното стъкло се обля в червено. Пилотът се сгърчи в седалката и хеликоптерът се завъртя извън контрол.

Опашката му се отклони срещу прозореца, вертикалното витло заприлича на гигантски циркуляр.

— Лягай! — изкрещя Чейс, хвана Кари с едната си ръка и Нина с другата, и ги дръпна от прозореца.

Кастил, прикован от гледката на носещия се към него хеликоптер, изведнъж се осъзна и хукна към коридора в мига, когато витлото се вряза в каменния бордюр на прозореца и се разпадна. Една от перките се откъсна и се заби в стената отсреща само на няколко сантиметра над главата му.

Останал без опашка, хеликоптерът започна да се спуска неуправляемо. Хаджар изкрещя и хвана резервните прибори за управление, макар да разбираше, че няма шанс.