Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Да бъде Божията воля — рече той набожно, махна на слугите да излязат и когато останаха сами, насочи цялото си внимание към сестра си. — Шаразад, разводът ти е уреден, остават само формалностите.
— О — възкликна тя и изведнъж застана нащрек. Мразеше брат си за това, че нарушава спокойствието й. Главата й забръмча: Не искам да се развеждам, Мешанг можеше да ни даде пари от всичките си швейцарски сметки и да не се държи така гадно с Томи, и можехме да заминем — не бъди глупава, не можеш да заминеш без документи и да идеш в изгнание, а Томи те остави, решението бе негово. Да, но Томи каза, че ще е само за месец, нали, че ще чака един месец. За един месец могат да станат много неща.“
— Разводът ти не е проблем. Нито пък да се омъжиш отново.
Тя го погледна изумена, безмълвна.
— Да, уговорих зестрата, много по-добра е, отколкото очаквах… — Понечи да каже: „за два пъти разведена жена с дете на неверник“, но тя му бе сестра, а партията беше чудесна, и не каза нищо. — Сватбата ще бъде следващата седмица, а той ти се възхищава от години. Негово превъзходителство Фаразан.
За миг двете жени не повярваха на ушите си. Шаразад почувства как я облива гореща вълна. Обърка се. Кейван Фаразан бе от богата търговска фамилия, двадесет и осем годишен, красив, неотдавна се бе върнал от Кеймбридж, винаги бяха приятели с него. — Но… но аз мислех, че Кейван ще се же…
— Не Кейван — отвърна Мешанг, раздразнен от глупостта й. — Всеки знае, че Кейван ще се сгодява. Дарануш! Негово превъзходителство Дарануш Фаразан.
Шаразад се вцепени. Зара ахна и се опита да прикрие неволния си жест. Дарануш беше бащата, овдовял наскоро, втората му жена бе умряла при раждане като първата. Беше много богат, държеше монопола за събиране на боклука в целия район на пазара.
— Не… не е възможно — промълви тя.
— О, да, възможно е — каза Мешанг, почти сияещ от удоволствие, без изобщо да я разбере. — Аз самият не повярвах, когато той повдигна въпроса, след като чул за развода ти. С неговите богатства и връзки двамата ставаме най-влиятелните хора на пазара, заедно ще…
— Но той е отвратителен, дребен и стар, стар, плешив и грозен, и харесва момчета, и всички знаят, че е педе… — избухна Шаразад.
— И всички знаят, че си два пъти разведена, използвана, че носиш дете от чужденец! — кресна Мешанг. — Че ходиш на демонстрации и не се подчиняваш, че главата ти е пълна със западни глупости и си тъпа! — В яда си той блъсна няколко чинии. — Не разбираш ли какво съм направил за тебе? Той е един от най-богатите мъже на пазара. Убедих го да те приеме — спасява се честта ти, а ти се…
— Но, Мешанг…
— Не разбираш ли, неблагодарна кучко! — изрева той. — Той дори се съгласи да осинови детето ти! В името на Бога, какво повече искаш?
Мешанг бе почти посинял, тресеше се от гняв, размахваше свит юмрук пред лицето на Шаразад, Зара гледаше втренчено ту него, ту нея, ужасена от неговия бяс, а той продължаваше да крещи.
Шаразад не чуваше нищо, не виждаше нищо — само онова, което Мешанг бе решил за нея: да прекара останалата част от живота си, свързана с това дребно човече, прицел на хилядите шеги на чаршията, което вонеше на урина! Да я опложда веднъж годишно, за да роди и да живее, и пак да роди, докато умре при раждане или след него — като другите му две жени. Девет деца от първата, седем от втората. Беше обречена. Нищо не можеше да направи. Принцеса Лайняна, докато умре.
Нищо.
Нищо, освен да умре веднага, не чрез самоубийство, защото тогава раят ще бъде забранен за нея и ще бъде прокълната в ада. Не самоубийство. Никога. Никога самоубийство — но смърт в изпълнение на Божието дело, смърт с Божието име на уста.
Но какво дело?
64
Базата в Ковис: 1,47 по обед.
Полковник Чангиз, моллата Хусаин и няколко от Зелените ленти изскочиха от колата. Те се пръснаха да претърсват базата, а полковникът и Хусаин забързаха към сградата на офиса.
Двамата чиновници, останали там, бяха ужасени от внезапното появяване на полковника:
— Да… да, ваше превъзходителство?
— Къде са всички? — развика се Чангиз. — А?