Търговска къща
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #4
- Язык: болгарский
- Год: ПЕТЕКС
- Переводчик: Мария Мандаджиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Търговска къща». Краткое содержание книги:
От кредит, спешен, от няколко милиона, до понеделник.
За Бога, «Фърст сентръл» ще го кредитира! Точно това е. Ако. Ако направи известни отстъпки, а трябва, за да се измъкне от…“
— Колата ли чакате, сър?
— О. Да, Лим. Полицейското управление във Ванчай. Благодаря.
Седна отзад, а умът му продължи трескаво да работи. „Значи Кейси играе някаква своя игра. Вероятно е започнала отпреди ден-два и нищо не ми е казала. Защо? Ако изляза прав и планът им успее, Йан ще разполага с достатъчно пари да спре Горнт, и дори да му натрие носа. Кейси е направила всичко възможно да му помогне срещу Горнт. Без моето съгласие. Защо? И срещу какво?
Дали не иска да си поделят моите два милиона?
Сигурно. Това е едната възможност — и аз вече я научих. Дали има и други? За Бога! Кейси да стане независима и дори да мине на страната на неприятеля? Те все още са неприятели — Йан и Горнт.“
Вълнението му нарасна.
„Какво да правя?
Парите ми при Горнт са обезпечени от всички страни. Двата милиона в «Струан» също и си остават. Не съм и помислял да ги изтегля — само исках да проверя Кейси. Сделката със «Струан» има своите плюсове. Сделката с Горнт също. Значи и планът ми си остава в сила — все още мога да избирам между двамата, макар че нямам много време.
Но съществува Орланда.
Избера ли Орланда, с нея можем да живеем в Щатите или някъде другаде, но не и тук. Очевидно е, че тя никога няма да бъде приета сред елита в Хепи Вели. Или в клубовете. Никога няма да бъде канена в известните домове в Хонконг, освен може би у Йан. И у Горнт, но за да й се присмеят, да й дръпнат юздите, да й напомнят за миналото — като снощи, когато онова момиче са качи на палубата. Аз видях лицето на Орланда. О, тя съумя да прикрие чувствата си много по-умело от всеки друг, с изключение на Кейси. Противно й беше, че онова момиче е било долу, в капитанската каюта, която някога е била нейна.
Може би Горнт не го направи нарочно? Вероятно момичето се бе качило на своя глава. То се върна долу почти веднага. Едва ли е трябвало да се качва горе. Може би.
По дяволите! Има доста неща, които не мога да разбера — като спасяването на Универсалните магазини и «Хо-Пак» — няколко човека са се разбрали за толкова много неща само за една събота — едно-две уискита тук и едно телефонно обаждане там. Членуваш ли в клуба, думата ти тежи, в противен случай — Бог да ти е на помощ. Тук трябва да си британец или китаец, за да те приемат като равен.
За тях аз съм също толкова външен, колкото и Орланда.
И все пак аз бих могъл да бъда щастлив тук известно време. Дори и с Орланда, за кратко, на гости. Мога да поема Тихоокеанския район на «Пар-Кон» да бъде моята «Ноубъл хаус», но за да стане наистина «Ноубъл хаус» за британците и китайците, тя трябва да се казва «Струан-Пар-Кон» или «Ротуел-Горнт-Пар-Кон», като нашето име бъде написано с малки букви.
Кейси?
Ако избера Кейси, «Пар-Кон» лесно би могла да стане «Ноубъл хаус». Но мога ли все още да й имам доверие? Защо не ми е казала? Дали не се е поддала и тя на очарованието на Хонконг и не започва своя собствена игра за лидерство?
Не е зле да побързаш с избора си, старче, докато все още си тай-пан.“
— Да, Филип?
Бяха в кабинета на тай-пана под портрета на Дърк Струан и Дънрос нарочно избра това място. Срещу него седеше Филип Чен. Много официален, много благовъзпитан и много уморен.
— Как е Алексей?
— Още е в кома. Доктор Тулей каза, че ако излезе от нея до няколко часа, ще се оправи.
— Тип Ток?
— Трябва да му се обадя в 9 ч. тази вечер.
— Все още ли няма одобрение за предложението му от… от властите?
Дънрос присви очи.
— Ти знаеш ли какво точно предлага?
— О, да, тай-пан… Поискаха мнението ми. Все още не мога да повярвам… Брайън Куок? Бог да ни е на помощ, но да… поискаха мнението ми, преди да ти направят предложението…
— Защо не си ми казал, по дяволите? — грубо го попита Дънрос.
— Ти вече не ме считаш за компрадор на „Ноубъл хаус“ и не ме удостояваш с доверие.
— Мислиш ли, че заслужаваш доверие?
— Да. Много пъти в миналото съм го доказвал, и аз, и баща ми, и неговият баща. Но дори и да не е така, ако бях на твое място и седях там, където ти сега си седнал, нямаше да водя този разговор, нямаше да те приема в къщата си, а вече щях да съм решил по какъв начин и с какви средства да те унищожа.