Гай-джин

— Както кажете, сър, ама преди да го забравим, да ви кажа, че когато сандъкът се разцепи и мъртвецът изскочи, бая се стреснах. Боже мой, като че ли се опитваше пак да се качи на борда.

— Исусе Христе — ахна Джейми. — Привидяло ти се е, аз не забелязах нищо… привидяло ти се е.

— Ами, не, сър. Аз гледах по-отвисоко, нали? И го видях негодника, ще ме прощавате, как изплава и замаха с ръце, преди да потъне.

— Привидяло ти се е, за Бога. Ама че ужасни неща разправяш!

— Ей Богу, сър, ако щете вярвайте! Е, беше само за малко и целият в морска пяна, ама добре го видях! — Тинкър се изплю по посока на вятъра, почука на дърво, прекръсти се срещу уроки и подръпна месестата част на ухото си, настоявайки на своето. — Светата истина, сър, да пукна, ако лъжа, а топките ми да подскачат до второ пришествие. Ама наистина драпаше към повърхността, преди морското дъно да го погълне гол, както майка го е родила.

— Я стига дивотии! Глупости! — Джейми се сети как самият той бе потръпнал и почукал на дърво за всеки случай. — Привидяло ти се е, боцмане, макар че, кълка се в Бога, тоя ковчег сякаш си бе наумил нещо, и при това нещо лошо.

— И аз това викам, сър. Сякаш го бе обладал сатаната. — Тинкър отново се изплю по посока на вятъра, плувнал в пот. — Драпаше към повърхността един такъв особен, с отворени очи и тъй нататък, та си рекох, че ще се качи при нас завинаги.

— Господи, престани! Малкълм не би ни сторил нищо лошо — бе възразил Джейми потиснато. — Така ти се е сторило.

— Ама от моето място, сър, горе отвисоко…

— Стига с това твое място. Имаш ли още ром?

Тинкър се изкашля, пресегна се към някакъв скрит сандък и измъкна още една манерка. Беше пълна до половината. Джейми отпи голяма глътка, задави се и отпи още веднъж.

— Тинкър, ще получиш от нашия склад десет каси ром заедно с моите благодарности. Голяма работа свърши, огнярят също — за него четири каси. — Тинкър възторжено му благодари. Прекрасната топлина на рома се разля по жилите на Джейми и от настинката не остана и помен. Погледна старото обветрено лице и проницателните сини очи на боцмана: — Никога не ме е хващало такова шубе, нито веднъж през целия ми живот. На три-четири пъти се мислех за отписан.

— Аз пък не се уплаших, сър — ухили се боцманът. — Щом вие сте на борда! Но наистина си умрях от радост, когато тоя негодник и сандъкът му се изтърсиха във водата и потънаха.

Макар да беше вече на брега, Джейми отново потрепери, като си спомни за това.

— Трябва да свалиш тези мокри дрехи — обади се Анжелик.

— Е, аз тръгвам — каза Хоуг.

Французойката прегърна лекаря и го целуна по бузата въпреки вонята на бълвоч.

— Толкова съм ти благодарна. Ще се видим утре. — Тя стори същото със Скай и двамата се запрепъваха към клуба. — Добре ли са?