Последно разсъмване
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1483-8
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно разсъмване». Краткое содержание книги:
Заради тази жена и заради ТАКАВА любов Курмишов може да изостави Карина. Иля Ефимович Горбатовски разбра това веднага и напълно отчетливо. Какво ще стане с момичето му? Тя няма да го преживее. Вече удари трийсет, подходящи ухажори както преди, така и сега, няма, да не говорим за потенциални кандидати, а неподходящи ухажори като женените и обременени с деца колеги от службата на Карина не са й притрябвали, макар че такива постоянно се навъртат около красивата главна счетоводителка, и ако за нея не се ожени Леонид, след две-три години вече никой няма да се ожени. Значи Карина Горбатовская няма да има нито съпруг, нито деца, а нейните родители — внуци и радост от уредения семеен живот на дъщеря им. Ако можеше да я откъсне от Леонид сега, докато още не е станало прекалено късно, докато Карина не е изгубила своята привлекателност, докато здравето и възрастта й позволяват да ражда, тогава вероятно тя би могла да си намери добър съпруг.
В краен случай трябва да принуди Леонид да се ожени за нея. Не за такъв зет са мечтали съпрузите Горбатовски, но нали Карина толкова години вече обича този нехранимайко, няма как да не се съобразят с това.
И все пак… може би… ами ако връзката му с тази жена не потръгне? И Леонид се върне в предишното си русло на живот… Тогава ще има шанс да ощастливи Карина.
Ето защо Иля Ефимович твърдо реши да не казва нищо на дъщеря си за новата любовница на Леонид Курмишов. В края на краищата, щом Леонид сам не къса открито отношенията си с Карина, значи не е напълно сигурен. И още има надежда.
Но търпението на Горбатовски вече се изчерпва. Още малко — и той не може да гарантира за себе си. Леонид, както винаги, нищо не разбра от триъгълния пандантив и дори когато Алексей Сотников обясни всичко подробно, всички връзки и смисли, на Курмишов и окото му не мигна. Не усеща вината си. И не чувства опасността.
А трябва.
ПЕТА ГЛАВА
Съветът, който му даде Колосенцев, се оказа много полезен. Преди да получи детайлизацията на обажданията от домашния градски телефон на Панкрашини, Роман Дзюба откри известно разминаване: в сметките, изпратени за заплащане на градския телефон, в графата „услуги от вътрешнозоновата връзка“, бяха посочени свързвания с номер със странния код 51140. Такъв код в детайлизацията на обажданията от мобилния телефон на Евгения Василиевна не се срещаше нито веднъж. Там всичко беше най-обикновено, най-разпространените кодове — 903, 910, 916, 985 и така нататък. Същите кодове се виждаха в сметките за домашния телефон. Абсолютно същите, с изключение на един. Кой знае защо, с този абонат Евгения Панкрашина бе разговаряла само от домашния телефон, и то никога не бе водила дълги разговори — от една до три минути. За всеки случай Роман, както обикновено, влезе в интернет и много бързо научи коя компания за мобилни връзки предоставя номера с такъв код. Компанията се казваше „Интсат“, но каква полза от това…
Роман беше сигурен: това е той, същият онзи тайнствен и неуловим, никому неизвестен любовник на Евгения Василиевна Панкрашина. Тя е знаела, че съпругът й внимателно преглежда детайлизациите на обажданията, затова никога не се е свързвала с този мъж по мобилния си телефон. Тъй като лично е плащала всички сметки за стационарния телефон, тя прекрасно е знаела, че номерът там не се посочва изцяло. Пък и Игор Панкрашин не е проверявал тези сметки. Логично. Сега оставаше само да изчака отговора от Московската градска телефонна мрежа и можеше да смята, че любовникът на Панкрашина им е в кърпа вързан.
В събота сутринта Роман Дзюба държеше в ръцете си получения от МГТМ документ, от който научи не само телефонния номер на загадъчния абонат, но и един потресаващ факт: последното обаждане до този номер от жилището на Панкрашини се е състояло в деня на убийството на Евгения Василиевна, в 8,17 часа сутринта. За да изясни на кого принадлежи този номер, трябваше да оформи при следователката още едно запитване, този път до компанията „Интсат“, но имаше и много по-прост начин.