Плутоний за Исус
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #11
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-023-1
- Переводчик: Минка Златанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плутоний за Исус». Краткое содержание книги:
По заповед на Главна прокуратура вчера беше претърсен московският филиал на сектата „Пътят на истината“. Конфискувани са големи количества психотропни вещества, оръжие и ценности. До приключване на случая Независимая газета
… командировам капитан Марк Майер в разпореждане на отдела за борба с организираната престъпност. (Из секретна заповед)
„Но нали и в Москва скандалът беше пак със същата секта — сети се Турецки. — С този скандал се занимава градската прокуратура и по-специално младият, но перспективен Олег Величко, който вече успя да се докаже в професията…“
— Май напипвам нещо… — измърмори си Турецки.
Погледна часовника си — девет и половина. Едва ли млад и неженен мъж ще остане да работи в кабинета си до толкова късно вечерта. Но защо пък да не опита?
2.
Оказа се, че младият неженен мъж си е още в кабинета.
— Олег? Обажда се Турецки.
— Добър вечер, Александър Борисич! Как сте. Върви ли работата?
— Е, той само главният си е добре, а за нас остава работата… Извинете, че ви безпокоя толкова късно, Олег… Но ми трябва вашата помощ.
— Как да е късно, Александър Борисич, тук работим с пълна пара!
— Исках да ви попитам дали все още се занимавате с японската секта?
— Да, и то съвсем отблизо.
— А ако се отбия за няколко минути, ще ви попреча ли?
— Ни най-малко! Чакам ви…
Турецки прибра значката в джоба си, а в красивото куфарче, подарък от жена му, сложи копията на някои книжа по делото. Слезе в служебния гараж и помоли дежурния шофьор да го откара на „Новокузнецка“.
Величко го посрещна в коридора на следствената служба при Московската градска прокуратура.
— Александър Борисич, нали няма да ви притесни това, че в момента провеждам един разпит?
— Не, разбира се. Но всъщност аз идвам не толкова да разговаряме, колкото да ви покажа нещо…
Турецки извади значката и я подаде на Олег:
— Вижте, дали пък това не е вашият вожд и учител?
Величко взе значката и без да я разглежда много, отсече:
— Да, моят е! Вторият Христос. Откъде я имате?
— Дадоха ми да я понося — промърмори Турецки със задоволство, понеже вече имаше някаква надежда да е попаднал на следа. — А с кого, ако не е тайна, работите в момента?
— С един монах от същата секта. Но не е от редовите — в Московския филиал е бил нещо като ковчежник и счетоводител. Когато се разходихме из всички общини, намерихме няколко папки с документация за даренията. Та сега сме седнали с него да сверяваме приходната му книга със заявленията и оплакванията, които събират тук прах още от миналата година…
— Какви заявления?
— От родителите, чиито деца са отишли в сектата, като са отнесли там всичките семейни ценности. Заповядайте, елате да послушате какви неща се вършат в „третата Римска империя“ в края на това хилядолетие!
— Да вървим — съгласи се Турецки.
Не знаеше дали ще открие нещо интересно за делото си, но беше свикнал да следва интуицията си, а тя му подсказваше да отиде…
— Запознайте се, Андрей Николаевич, това е Александър Борисович Турецки, отговорен служител в Главна прокуратура на Руската федерация!
3.
Млад, около трийсетгодишен мъж с вид на главен учител стана от масата и пристъпи към Турецки. Косата му беше сресана гладко, почти безупречно, лицето му беше сериозно и всъщност само погледът му издаваше неприсъща на педагозите мекота и колебливост, дължаща се вероятно на умората и на разколебаната, но не докрай угаснала вяра. С лек поклон мъжът се представи:
— Кононов, счетоводител и програмист.
— Много ми е приятно — каза дежурната фраза Турецки.
Но кой знае защо монахът счетоводител се хвана за нея:
— Нима може да бъде приятно на такъв голям началник като вас варварското преследване, на което е подложена религията на бъдещите поколения?
В гласа му се долавяше искрен упрек.
Турецки погледна към Величко с недоумение, а в очите му се четеше въпросът: „Тоя дали е с всичкия си?“
Олег му намигна с ясното послание да не се учудва на нищо и каза на своя събеседник:
— Не бива да възприемате всичко така болезнено, Андрей Николаевич. Господин Турецки движи следствения процес като цяло и не мисля, че вашето дело го занимава повече от другите. По-добре да продължим с нашата си работа. И така, бяхме стигнали до заявлението на Светлана Викторовна Романова, от което става ясно, че постъпвайки във вашата община на 18 декември миналата година, дъщеря й Вера е взела със себе си три златни пръстена, златна верижка, брошка с диамант и две хиляди щатски долара. Вижте сега какво сте писали…