Платинената карта

— Ако трябва да оглеждате нещо, то огледайте го — сърдито каза той. — Трябваше веднага да ми обясните, вместо да ми пъхате дневника си.

Сева се намръщи, после въздъхна („Всякакви нахалници има“ — говореше неговият вид) и с глас, преизпълнен с досада, каза:

— Добре де. Да вървим да огледаме връзката ви.

Разбира се, „връзката“ на Максимович се оказа в аварийно състояние. Сева внимателно огледа телефонния кабел, а след това и самия телефонен апарат.

Той не видя жената, която бе пристигнала с аудито, но ако се съдеше по тънкия аромат на скъп парфюм, тя беше в апартамента. Четкобрадият не разреши на Сева да влезе по-навътре от антрето. Там той забеляза остроноси дамски обувки. („Номер тридесет и седем — тридесет и осем“ — отбеляза си Голованов.) И върху закачалката — светъл лек шлифер.

По време на огледа Максимович почти през цялото време беше наблизо — стоеше облегнат на рамката на вратата с димяща цигара между зъбите и замислено наблюдаваше Сева. В действителност погледът му бе скучаещ и незаинтересован.

— Има ли още много? — нетърпеливо попита четкобрадият, изпушил цигарата почти до филтъра.

— Не, ей сега свършвам. Дали не може… това де, да си намокря гърлото.

— Вода ли искате?

— Може и вода, ако няма нищо друго. От сутринта съм се скапал от суша.

— А, да, разбрах — усмихна се Максимович. — Да беше си казал веднага, вместо половин час да човъркаш с отвертката. Правеше се на усърден или какво?