Черният град [bg]

- Да се върти.

- Да. Ще вика. Това е лошо. Ще умре.

Лечителят извади от чантата си някакъв канап. Драсна клечка, запали го. Жълтокафявият му край започна да тлее и пуши.

- Това трябва да се слага под носа. Тогава през цялото време спи - преведе Хасим.

Фандорин се наведе, помириса. Нещо на основата на опиум.

- Да не е опасно?

- Той казва: на глупак всичко му е опасно, дори вода да пие, ако мярка няма.

В този миг табибът се изправи, повдигна единия клепач на Маса, след това другия. След това плю в средата на челото на ранения, разтърка плюнката с пръст.

- 3-защо е това?

- Прави магии малко.

С това лечението приключи. Старецът отново погледна Ераст Петрович. Със смях каза нещо на Хасим, който също се засмя - вежливо, прикривайки огромните си мустаци с ръка.

- Муалим пита: защо Акбаш е толко мръсен. Вика: трябва в баня да ходи. Правилно вика. Сутринта на баня ще ходим.

- Какво е „Акбаш"?

- Бяла Глава. Добре те нарече. Аз също така ще ти викам.

Ераст Петрович прекара остатъка от нощта край ранения. От време на време задрямваше, но веднага се стряскаше - гледаше да не загасне сънотворният канап. Парчето промазана с восък хартия, върху което тлееше омайното фитилче, лежеше на гърдите на Маса, точно под брадата, но димът вероятно проникваше отчасти и в белите дробове на Ераст Петрович, защото през цялото време той сънуваше сънища - кратки, но неестествено ярки.

Това впрочем не бяха опиумни видения (Фандорин добре знаеше какво е това - навремето се беше запознал с тях, което едва не му струва живота). Никакви фантазии, само картини от миналото. Някои от тях излизаха от затънтени кътчета на паметта - неща, за които от много години не беше мислил, не бе се сещал.

...Младият, осемнадесетгодишен Маса, сумтейки, се е вкопчил в китката му. Извива му ръката, боли. В ръката стиска револвер. Маса повтаря: „Икемасен! Икемасен!", които значи „Не бива! Не бива!". Фандорин не се вижда, но усеща, че нещо се къса в гърдите му, очите ослепяват от сълзи. Минута на отчаяние, опит да се застреля. Седемдесет и осма година.Йокохама.

.. .Маса е на тридесет. Сега неговото сърце е разбито. Плаче. Маса се е разделил с жената, която е обикнал - за първи и последен път. Ераст Петрович чува развълнувания си глас, със силно заекване: „Идиот! 3-защо? Тя също те обича! Ожени се за нея!" Маса изхлипва, размазва сълзи по кръглите си бузи. По японските разбирания за един мъж не е срамно да плаче заради разбито сърце. „Верността не се дели на две", отвръща Маса и плаче още по-горчиво.

.. .Маса е на петдесет. Седнал е пред огледалото и с остър кинжал бръсне косата от темето си. Изразът на лицето му е тържествен, очите - полупритворени. „От теб така или иначе будистки м-монах няма да стане" - с усмивка казва Ераст Петровия. Яде ябълка, в устата си чувства свежия, кисел вкус на антоновка[84] . С точно, изящно движение Маса изтръсква пяната от острието. „От човека става онова, което човекът иска да стане".