Черният град [bg]

„Заради Маса съвсем не съм на себе си - усети се Фандорин. - Работата си е работа, но аз дори не благодарих на спасителя си!"

- Благодаря, че ме извади. Мислех, че това е к-краят.

- „Благодаря" жена казва. Мъж „благодаря" не казва. Мъжът „благодаря" го прави.

- Добре, как мога да ти се отблагодаря?

- Видях как те как си стрелял. Почти като мен стреляш. Искаш да ми направиш „благодаря", хайде заедно убиваме Хачатур. Една враг за теб по-малко, една враг за мен по-малко. Животът - по-добър.

- Но в такъв случай още повече ще съм ти з-задължен.

- В дълг лоша човек дава, „лихвар" се нарича - назидателно каза Хасим. - Аз дълг не давам, не вземам. Аз обичам честен, справедлив. Помагаш ми да убиваме Хачатур - честно между нас ще става.

- Изгодна сделка. С-съгласен.

„Май все пак има Бог. Отне ми един помощник и тутакси ми даде друг в замяна". Мисълта изникна от само себе си и Фандорин много се засрами. Сякаш беше предал Маса. Наведе се, намести кипналата се настрана глава на ранения.

- Далече ли е твоето „спокойно място"?

Другият отвърна флегматично:

- Какво викаш „далеч", какво „близо"? Понякога пет крачки са далече. А друг път сто верста близко. Два часа ще вървим. Или три. Разкажи нещо, времето бързо ще минава. Ти кой за човек си, какво правиш?

- Дълга история. Три часа няма да стигнат - промърмори Ераст Петрович, докато напипваше пулса на ранения.

- Тогава ще говоря аз. Обичам да говоря. А ти слушай, нали?

- Става. Само първо ми кажи ето какво: ти каза, че врагът на твоя враг е твой приятел -Фандорин изпитателно погледна спасителя си, който в знак на съгласие кимаше с папахата си. - Но когато ме вадеше от кладенеца, ти още не знаеше, че Едноръкия ми е враг.

- Не знаех - Хасим погали коня по главата. - Но така да умира никой не бива. Аз дори Хачатур бих изваждал от кладенец. След това щях да го коля, разбира се, но нямаше да дам да потъне в яма...

Той изведнъж стана мрачен, засумтя.

- Само един нещо ще ти казвам. Само слушай. Как се казва, не прекъсвай? Вълнувам, когато разказвам за това. Сърцето бие... Моят баща - татко, нали? - тарталчик[80] беше. Който в кладенец стой, с кофа нефт зачерпва. Задуши се тате, в ямата умря. Двама голям брат съм имал, също тарталеха нефт. Един жив изгоря в пожар. Друг свличане затрупала. Дето го затрупала, Муса се вика, красив беше, умен, искаше училище да учи. Пари нямаше, трябва пести. Затова в кладенец работил. Страхуваше, но работеше. Когато Муса умря, майка и той умря. Той силно го обичаше Муса. Преди да умре майка ми ми е казвал: „Хасим, отидеш ли в кладенец работи, от оня свят ще те прокълна". Уплашил съм се, не отивал да работи в кладенец, хамалин станах - тежко да носиш. На седемнадесет като бях - можех с една ръка шест пуд да вдига. На двадесет като бях - един като три хамал работил. Много работил, на ден две рубла зимах. Защото много иска да яде. Аз много ям. Пилаф ям, овнешко хубав ям, стафиди и урюк силно обичам.

- Това вече го к-каза.

- Е, не прекъсвай, чу ли? - малко се разсърди Хасим. - Слушай, въздишай, казвай „ай-ай". Ераст Петрович каза: