Дъщеря на съдбата [bg]

Всички се прибраха по стаите си рано, само капитанът и мис Роуз се заседяха в салончето за шев и си шепнаха с часове. При всяко гостуване Джон Съмърс донасяше книги за сестра си, а на тръгване отнасяше някакви загадъчни пакети — Елайза предполагаше, че съдържат писанията на мис Роуз. Беше я виждала грижливо да увива тетрадките, след като ги бе изпълвала със сбития си почерк в следобедите на безделие. От уважение или от своеобразно неудобство никой не споменаваше за тях, също както не се говореше за бледите й акварели. Писането и рисуването се възприемаха като несъществени отклонения — без да са недостойни, те не заслужаваха и похвала. Съмърсови посрещаха с подобно безразличие и готварските умения на Елайза — опитваха ястията й мълчаливо, но променяха темата, ако някой от гостите заговореше за тях. В замяна на това Елайза получаваше незаслужени ръкопляскания за измъчените си изпълнения на пиано, макар те да служеха единствено за неумел акомпанимент на чуждото пеене. През целия си живот Елайза бе гледала наставницата си да пише, но никога не бе я питала какво пише, нито пък бе чула да се интересуват от това Джереми или Джон. Любопитно й бе да узнае защо вуйчо й отнася скришом тетрадките на мис Роуз, но без никой да й го каже, разбираше, че се докосва до една от основните тайни, крепящи семейното равновесие, и нарушаването й би срутило с един замах крехката постройка, обитавана от всички тях. Джереми и Роуз отдавна вече спяха в стаите си и Елайза предположи, че вуйчо й Джон е излязъл на кон след вечеря. Познаваше навиците на капитана и заключи, че е на гуляй при леконравните си приятелки, същите, които го поздравяваха по улицата, ако мис Роуз не беше с него. Знаеше, че при тях се танцува и се пие, но тъй като бе слушала да се намеква за проститутки само шепнешком, с недомлъвки, не й идваше на ум нищо по-непристойно. Мисълта, че някой върши за пари или за забава онова, което тя бе правила с Хоакин Андиета от любов, не се побираше в мозъка й. Според нейните предвиждания, Джон нямаше да се прибере до късно сутринта на следващия ден, затова изпита невъобразим ужас, когато на долния етаж някой я сграбчи в мрака. Усети топлината на едро тяло до своето, дъх на спирт и тютюн я лъхна в лицето и веднага позна вуйчо си. Опита да се отскубне, като трескаво запрехвърля в ума си обяснения задето е по нощница на това място по това време, но капитанът я поведе право към библиотеката, едва осветена през прозореца от слабите лунни лъчи. Накара я да седне в креслото от английска кожа на Джереми и затърси кибрит, за да запали лампата.