Дъщеря на съдбата [bg]

— Ще се оженя за него.

— Как, щом не е тук?

— Трябва да ида при него.

— Ох, Исусе Христе! Ти луда ли си? Ще ти намеря лек и след няколко дни ще си като нова.

Тя приготви отвара от пореч и кокоши курешки, накиснати и тъмна бира, даде на Елайза да пие от настойката по три пъти на ден, освен това я накара да прави седящи бани със сяра и й наложи корема с компреси от горчица. Вследствие на това Елайза прежълтя и плувна в непрестанна лепкава пот, вмирисана на гнили гардении, но след цяла седмица още нямаше никакви признаци на помятане. Мама Фресия заяви, че бебето е момче и очевидно е прокълнато, затуй се е вкопчило тъй за червото на майка си. Неволята надвишаваше силите й, тя бе сатанинско дело и само магьосницата, нейната учителка, можеше да надвие такава голяма злочестина. Още същия следобед помоли господарите да я пуснат да излезе и отново извървя пеш пътя до клисурата, за да застане със сведена глава пред престарялата сляпа знахарка. Носеше й в дар две купи сладко от дюли и патица, задушена с естрагон.

Врачката изслуша последните събития, кимайки отегчено, сякаш знаеше предварително какво се е случило.

— Казвах ви аз, вироглавството е много тежка болест — захваща се в мозъка и къса сърцето. Има разни вироглавства, любовното е най-лошото.

— Можеш ли да сториш нещо за девойчето, та да изхвърли копелето?

— За можене, мога. Но пак няма да оздравее. Ще трябва да върви подир човека си.

— Отишъл е много надалеч да търси злато.

— След любовното, най-тежкото вироглавство е заради златото — изрече прорицателката.

На мама Фресия й стана ясно, че няма начин да измъкне Елайза, да я отведе до дола при знахарката, там да й се направи аборт и да се приберат заедно, без мис Роуз да ги усети. Врачката бе на сто години и през последните петдесет не бе напускала схлупената си хижа, тъй че и тя не можеше да отиде до къщата на Съмърсови, за да се погрижи за момичето. Не оставаше друго решение, освен самата тя да свърши всичко. Старицата й връчи жилава пръчка от бамбук колиуе и някакъв тъмен зловонен мехлем, после й обясни подробно как да нанесе мазилото на пръчката и да я вдене в Елайза. Научи я и на думите на клетвата, предназначена да изтръгне дяволското изчадие и в същото време да опази живота на майката. Всичко трябвало да стане в петък, единствения подходящ ден от седмицата, подчерта тя. Мама Фресия се прибра много късно, без сили, с пръчката и помадата под наметката.