Войните ги започват неудачниците [bg]

Въпреки ранния час будката на обущаря беше отворена. Старецът, с едва крепящи се на крайчеца на дългия нос старомодни очила, се беше навел над калъпа. Андрей излезе от колата, протегна се, но не запали — обущарят не можеше да понася тютюнев дим, и влезе.

— Здрасти, Мехраб.

Известно време старецът късогледо се взираше в посетителя, след това се усмихна, по лицето му се разбягаха хиляди малки бръчици, и кимна:

— Господин майор, да не са ви се скъсали обувките?

— Не. — Корнилов седна на малко столче срещу обущаря и въздъхна. — Заболяха ме краката.

— Не изглеждате добре, господин майор. Спахте ли днес?

— Не можах.

— Не се пазите, никак не се пазите. — Старецът взе от лавицата голямо парче кожа и придирчиво го заразглежда.

— Ти също си на крак.

— Аз? — Мехраб задъвка устните си. — На моите години, Андрей Кирилович, се радваш на всеки ден, и на всеки час. Не ми е останало толкова време, че да го губя за сън.

— Да не се каниш да умираш?

— Ох, не знам, от сутринта нещо ме стреля в кръста. Не е на добре.

— Стрелбата изобщо не води до добро, — съгласи се Корнилов. — Чу ли какво е станало на „Вернадка“?

— Аз? — учуди се старецът. — Нищо не съм чул.

Андрей вдигна вежди.

— Е, с края на ухото — Мехраб си свали очилата и старателно започна да бърше стъклата. — Iлучайно.

— Какво казват?

— Главно мълчат.

— Наистина? Голяма стрелба е било, някой е претърпял сериозни загуби.