Кръвта на боговете [bg]

11

Портите на Рим бяха отворени. Новината се разпространя­ваше из града със скоростта на вятъра. Името Цезар се носеше от уста на уста и хората излизаха на тълпи да видят наследника на Рим и света.

Отначало Октавиан и легатите яздеха сковано, но бяха по­срещнати с приветствени викове и тълпите растяха с всяка следваща улица.

Градът беше виждал много процесии в миналото. Навреме­то Марий беше настоял пред Сената да му бъде гласуван три­умф, а Юлий Цезар беше чествал победите си с цели четири, по време на които бе хвърлял пари на тълпите.

По-наблюдателните можеха да видят, че гражданите са по-мършави, отколкото преди бунтовете. Голяма част от гра­да все още бе в развалини, но въпреки това хората изпитваха гордост и крещяха одобрително. Вълнението им действаше на Октавиан като вино и го възбуждаше. Единственото, което липсваше, бе робът до него, който да му шепне: „Не забравяй, че си смъртен“.

Всички предишни триумфи бяха завършвали на форума и тълпата като че ли разбираше това и тичаше пред легионите, така че улиците се задръстваха все повече и повече. Граждани и роби започнаха да скандират: „Цезар“ и Октавиан се изчерви, завладян от емоции.

На три кръстовища имаше групи, които крещяха оскърбле­ния, но виковете им бързо бяха заглушени от гласовете на оне­зи около тях.

Легионите вървяха към сърцето на града и Октавиан знае­ше, че никога няма да забрави това изживяване. Сенатът може и да се беше обърнал срещу фамилията му, но народът показва­ше любовта си към нея без никакво колебание.

Прехвърлиха Капитолий по същия път, по койго бяха мина­ли убийците. Октавиан стисна зъби при мисълта за онези, кои­то се бяха нарекли Освободители и бяха вървели, гордо вдигна­ли окървавените си ръце. Именно тази картина го разяряваше най-бързо. Убийствата бяха до болка познати в републиката, но не и представянето им за доблестни и почтени дела. Октавиан мразеше Освободителите заради това толкова, колкото и заради завистта и алчността им.

Не се съмняваше, че в момента сенаторите пращат между домовете си трескави съобщения и са затаили дъх от страх. Усмихна се горчиво при тази мисъл. Без силата на легионите те бяха просто няколкостотин застаряващи мъже. И той беше разкрил това, бе вдигнал завесата, която скриваше колко слаби са всъщност. Надяваше се всички онези, които бяха гласували амнистията, да чуват рева на тълпата, приветстваща Цезар. И се надяваше този рев да смразява кръвта им.