Скандална история на Римските императори [bg]

Така Клавдий, прехвърлил вече петдесетте, станал наследник на нещо, което никой не предполагал, че ще бъде негово. Той бил изтърсакът на фамилията; историците обикновено приписват кекавостта му на полиомиелит, но днес церебралната парализа се смята за основен виновник за симптомите му — влачене на десния крак, дрезгав, хриплив глас, сополив нос и неконтролируем смях при възбуда. Ръцете му леко треперели и понякога заеквал — вероятно заекването се дължи (както и при покойния Джордж VI) на някоя глупава бавачка, която завързвала на гърба му лявата му ръка, която предпочитал да използва. Представял се по-добре, когато седял, и тъй като престанал да страда от стомашни спазми след възкачването си, вероятно част от проблемите му са били психосоматични.

Започнали да си дават сметка за състоянието му, когато наближил четиринадесет — когато в знак на зрелост се обличала т.нар. toga virilis. Церемонията по този случай с принца от императорския род била повод за истинско празненство. Окаяният млад Тиберий Клавдий Нерон Германик получил своята toga virilis посред нощ, увит в одеяло — толкова се притеснявали близките му от появата му пред хора.

Загрижеността или съчувствието към недъгавите е модерен феномен. Римляните, които били чувствителни към физическата красота и външното съвършенство, показвали само отвращение към „лошо посрещания конник“, какъвто станал Клавдий, без надежда за нищо повече. Собствената му майка говорела за него като за „чудовище в човешка форма, от онези, които природата започнала и оставила недовършени“. Сенека също се отнасял презрително към него. Баба му Ливия не можела да понася да го гледа. Прачичо му Август бил по-внимателен и Светоний цитира три писма помежду им за това, какво да правят с Клавдий и проблема му. В първото Август се безпокои дали е напълно вменяем и дали няма да стане за смях (а покрай него — и цялата фамилия), ако бъде допуснат до императорската ложа на игрите; във второто казва, че ще кани младия Тиберий Клавдий да се храни всеки следобед, вместо да го оставя през цялото време на учителите му, а в третото изразява изумлението си, че той можел да говори така добре пред хора. Въпреки това Август не му дал никакъв сериозен пост и никаква сериозна сума, като го споменава в завещанието си като „наследник трета степен“. През прекараните в сянка години Клавдий търпял обществена и политическа фрустрация, утежнена от бедност и болести. Макар и приветстван бурно от тълпата като Германик, той бил осмиван и презиран от равните нему, които се забавлявали, като го замеряли с костилки от фурми и маслини на празненствата на Калигула дори когато бил консул заедно с домакина им, а когато заспивал, напъхвали ръцете му в пантофи, за да разтърка очите си с тях, когато се събуди. Направили го член на две второстепенни жречески колегии и веднъж получил бакшиш от четиридесет жълтици, което според фамилията било повече от достатъчно. На два пъти Тиберий отхвърлял молбите му за някой скромен пост, но въпреки това му оставил известна сума в завещанието си.