![Скандална история на Римските императори [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/7/2/skandalna-istoriya-na-rimskite-imperatori-bg-download.jpg)
Скандална история на Римските императори [bg]
- Автор: Блонд Антъни
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 954-585-748-
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Скандална история на Римските императори [bg]». Краткое содержание книги:
Трибунът от Преторианската гвардия Корнелий Сабин бил един от младите съпрузи, унизени по такъв начин от императора. Друг заговорник бил Касий Херея, войник на възраст, проявил се при рейнските размирици от 14 г., когато малкият Калигула бил показан на войската. Подобно на американския генерал Патън от Втората световна война той имал висок писклив глас и Калигула непрекъснато го имитирал и дразнел. Надсмивал му се, че е женствен, и му създал неудобство, като измислил ежедневните пароли за двореца като „Венера“ и „Приап“, които били негово задължение; човек може да реши, че провокациите не са чак толкова големи, че да се стигне до убийство. Те обаче се оказали достатъчни.
В последния ден на Палатинските игри, на 24 януари 41 г., императорът принесъл в жертва фламинго и изцапал с кръвта му тогата си. Страдал от махмурлук след бурната нощ и може би ръката му била малко несигурна. Уговорен да дойде на обяд от сенатора Аспренат, към един часа той се връщал към двореца по един от подземните тунели, когато спрял да си поговори с група млади благородници от Азия, репетиращи танц за Троянската война, който щели да изнасят същата вечер. (Те били „подставени“.) В тесния тунел, без защитата на германските си телохранители, императорът бил уязвим…
Херея нанесъл първия удар, а Сабин — втория, в гърдите. Това се повторило отново и отново — патрициите убийци му нанесли тридесет удара, последният от които — вероятно от Сабин? — в гениталиите. Носачите му се опитали да го защитят с прътите на носилката (Калигула не бил единственият лош човек, обичан от слугите), но не можели да се сравняват с решените на всичко убийци. Германците пристигнали прекалено късно, за да го спасят, но успели да убият неколцина от атентаторите — Аспренат и още някои от присъстващите сенатори, просто за всеки случай. Убили един от заговорниците, който не можел да откъсне поглед от трупа, „само за удоволствие“. Един преториански трибун убил жена му Цезония44, след което и малката им дъщеря Юлия Друзила, като я сграбчил за крака и разбил главата й в стената.
„В този ден — пише Светоний — Калигула от личен опит научил, че не е бог.“
Цезония била открита плачеща над тялото на съпруга си. Тя била единственият човек в Рим, който пролял сълзи. Калигула бил първият римски император, който не бил удостоен с държавно погребение. Не оставил след себе си нищо, макар че драматурзите и режисьорите да са привлечени от екстравагантния му живот. Един от филмите за Калигула бе до такава степен неприличен, че ненадминатият Гор Видал, който не е известен с особена чувствителност по въпроса, пожела името му да бъде махнато от надписите с благодарности. Актьорът Малкълм Макдоуъл изглежда по-добре от Калигула, но безумният му смях, престорената мъка по сестра му, резките промени в настроението и костюмите са автентични и достоверни. Еротичните сцени са доста пикантни. Сцената може да се похвали с убедителни копия на мрамор, позлата и порфир, подовете са покрити с изкуствена кръв и вътрешностите на измъчваните жертви. В дворците на Калигула кръвта, разюздаността и писъците от болка са били истински.
КЛАВДИЙ
Клавдий имал не една или две причини да се спотайва, когато научил, че племенникът му, император Калигула, бил убит малко след един часа на 24 януари 41 г.
Той излязъл от игрите да обядва преди Калигула с двама сенатори, които може да са, а може и да не са били съучастници в заговора, и вероятно са чули врявата долу. Ако е бил съучастник (учените още не са стигнали до консенсус), Клавдий би трябвало да се намира в опасност от вбесените германски телохранители, а ако не е — от убийците — младите благородници, които нямали конкретен план освен нагласата на патриция, според която смъртта на императора винаги била възможност за възстановяване на републиката. Клавдий, който нямал амбицията да стане герой, се скрил, но не особено умело. Може би на преторианеца, който забелязал показващия се зад завесата чифт скъпи сандали и го открил (с вика „Намерих Германик!“), не се наложило да го търси прекалено дълго. Този офицер, някой си Гратус, бил човек от елита и високото му заплащане и привилегии биха били подложени на риск, ако Рим остане без император. Затова той извел ломотещия уплашен мъж на средна възраст, успокоил го, поздравил го като imperator и заповядал да го отнесат с носилка на сигурно място в преторианските казарми, на около три километра от двореца.
44
Неговата четвърта и последна жена, седем години по-стара от него и женена вече пет пъти; въпреки това той бил силно привързан към нея и не е изневерявал. Според сведенията по време на престоя си в Капри Калигула се държал скромно и същевременно невъздържано, тъй като бил принуден по някакъв начин да успокоява дивите страсти на Тиберий. След като дошъл на власт, макар отначало да прогонил известните перверти, станал сексуално всеяден и преспивал с когото му падне, в това число и с актьора Мнестер, със зетя си, с различни заложници и, разбира се, със сестрите си. Предишните му бракове не са добре документирани и като че ли не са се зачитали особено с изключение на брака му за Полия, която била доста богата.