Кодът на Атлантида [bg]

— Имам следа към убийците на сестра ми.

— Каква следа?

— Засега не искам да казвам — отвърна Наташа, докато наблюдаваше пешеходците отвън.

— С професора ли си? — Зашумоляха хартии. — С Томас Лурдс? Американецът?

Наташа се поколеба само за миг.

— Да.

— Той добре ли е?

— Да.

Изскърца стол.

— Казвай какво става.

— Не зная. Поне не всички подробности. Професор Лурдс е свързан със смъртта на сестра ми.

Черновски въздъхна.

— Явно не е виновникът, щом още е жив.

— Хората, които убиха Юлия, сега търсят него.

— За да го убият ли?

— Не мисля. Засега не изглеждат готови да го убият на място. Но не ми се вярва, че ще бъдат толкова придирчиви към англичаните с него.

— А. — Отново зашумоляха хартии. — Английският телевизионен екип.

— Да.

— Защо ми се обаждаш, Наташа?

— Сестра ми е оставила на професор Лурдс информация за проекта, по който работеше.

— За цимбала ли?

— Да.

— Защо го е направила? — попита Черновски.

— Защото е смятала, че той е в състояние да разчете надписа върху него.

— Само той и никой друг ли? В Москва има доста професори.

— Юлия вярваше в него — каза Наташа.

— А ти вярваш ли?

Наташа се поколеба.

— Не зная. Има обаче и друг предмет, който е бил откраднат от Лурдс и англичаните.

— Какъв предмет?

— Звънец.

Слабата жена поведе децата си през магазина. Едно от момченцата изостана при щанда с хляб. Беше на не повече от шест години, тънко като пръчка. Погледът му не се откъсваше от сладкишите зад витрината.

— Какъв звънец? — попита Черновски.

— Също толкова загадъчен, колкото и цимбалът, върху който работеше Юлия — отвърна Наташа.

Черновски помълча известно време.

— Явно за някого тези музикални инструменти не са чак толкова загадъчни.

— Същото смята и Лурдс.

— Какво смяташ да правиш?

— Да ида с него. Юлия е поддържала контакт с някакъв професор по антропология в Лайпциг. Лурдс смята да замине натам.

— Да изведеш от страната търсен за разпит по случай на убийство си е цяла магия — каза Черновски. — Дори и да не беше полицейски служител, който е не по-малко търсен.

— Зная.

— Не мога да ти помогна, Наташа.

— Не искам помощ. — Ако смяташе, че той е в състояние, да й помогне, щеше да го помоли.

— Тогава защо се обаждаш?

— Защото се чувствам длъжна да го направя. Най-малкото от уважение. И защото се нуждая от информация сега, а може би ще ми потрябва и по-късно. — Ако не беше съдействието, което би могъл да й осигури Черновски, отдавна да е прекратила разговора.