Отворени рани [bg]

Тя не каза нищо.

— Аз разбирам — уверих го. — Спомням си, че докато живеех тук, понякога имах страшна клаустрофобия. Мога да си представя какво е, ако идваш от по-голям град.

— Джони се прави на кавалер — прекъсна ме Мередит. — И двете нощи беше с мен. Той просто не иска да ми навлече неприятности. Пиши го в статията. — Беше седнала на самия ръб на дивана, изпъната, скована и с леко замечтан поглед като хипнотизирана.

— Мередит — прошепна той. — Не.

— Няма да позволя хората да си мислят, че гаджето ми е някой шибан убиец на деца, много благодаря, Джон.

— Ако разкажеш това на полицията, до един час целият град ще научи. Така нещата ще изглеждат още по-зле за мен. Никой не мисли сериозно, че бих убил собствената си сестра.

Той хвана един кичур от косата на Мередит и прокара нежно пръсти от корените до края. Думата гъдел ненадейно блесна на дясното ми бедро. Вярвах на момчето. Бях го видяла да плаче пред всички, разказваше забавни случки със сестра си, играеше си с косата на приятелката си и аз му вярвах. Почти чух как Къри изсумтява презрително на моята наивност.

— Като стана дума за случки — продължих аз, — трябва да попитам за една. Вярно ли е, че Натали е наранила една от съученичките си във Филаделфия?

Джон се вцепени, погледна Мередит и за първи път, откакто бяха тук, изражението му стана неприятно. Почти се озъби и цялото му тяло се напрегна. Имах чувството, че ще хукне към вратата, но той се облегна назад и си пое въздух.

— Добре. Това е причината мама да мрази медиите. В местния вестник на мястото, където живеехме преди, излезе статия за това. Беше кратка, но описваха Натали като някакъв звяр.