Странните талисмани на Артър Пепър [bg]

Винаги я беше наричал г-жа Кемпстер. Дори и след като двамата с Мириам се ожениха. Беше починала, преди да се роди Дан.

Когато Мириам го бе поканила на чай за първи път, първото нещо, което майка и каза, беше, че той има големи крака. Артър бе погледнал надолу към обувките си 41-ви номер и макар да не смяташе, че са прекалено големи, оттогава не можеше да го забрави.

Г-жа Кемпстер беше мудна, сурова жена с ъгловата челюст и стоманен поглед. Мириам винаги я наричаше „майко“ и никога „мамо“.

— Е, това е. Датата възможна ли ти се струва — двадесетте години? — попита Джеф.

— Сигурно е родена някъде по това време.

— Може би подарък за кръщене — сви рамене Джеф. — И след това сигурно го е дала на жена ти.

Артър кимна. Звучеше му напълно вероятно.

— Харесва ми и палитрата. Много е хубава. На нея има гравирани миниатюрни инициали. С. Я. Не е знак, който познавам. — Той плъзна гривната обратно към Артър. — Имаш чудесно бижу. Предполагам, че на човек ще му трябва около хилядарка и повече, за да го купи. С удоволствие ще я взема от теб за такава сума.

— Наистина ли? Толкова много?

— Гривните с талисмани са специални за хората. Талисманите обикновено означават нещо важно и значимо. Сякаш носиш спомени на китката си. Като гледам тези талисмани, си мисля, че жена ти е живяла вълнуващ и богат живот. Басирам се, че може да разкаже някоя и друга история, а?

Артър погледна към земята.

Майк забеляза.

— Е, благодаря ти, приятелю — каза той.

Когато излязоха навън, Артър усети тежестта на гривната, която отново беше в джоба му. Това посещение го беше объркало още повече. Талисманът сърце не можеше да е нов, нали? А и не беше съвсем сигурен дали майката на Мириам се беше казвала Пърл. Освен това преди не беше забелязал инициалите С. Я.