Идеалната съпруга
- Автор: Александер Виктория
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Торнадо»
- ISBN: 954-19-0027-5
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Идеалната съпруга». Краткое содержание книги:
— Но това беше само преди час! Не мога да повярвам, че за толкова кратко време може да са натрупали толкова много враждебност.
— Да не би да си забравила за първата им среща? — Саймън се наведе и зашепна в ухото й. — Негово превъзходителство видя как капитанът те поздравява по начин, по който нито един съпруг не би искал жена му да бъде поздравена от друг мъж.
— Аз обясних това на Никълъс.
Саймън повдигна вежди.
— И той разбра?
— Е, не, не съвсем. — Тя посочи към мъжете, които се готвеха за боя. — Но все още не виждам нуждата от всичко това.
— Това е, защото не си мъж, момиче.
Тя се втренчи с удивление в него.
— Ако те са пример за мисленето на мъжете, значи съм късметлийка. — Страхът от нараняванията, които можеха да си причинят Никълъс и Мат, бе заменен от раздразнение.
— Е, щом като никой от вас мъжете няма намерение да направи нещо, ще трябва да се справя сама — измърмори тя и си проправи път през кръга.
Никълъс и Мат бяха застанали в средата, готови да започнат боя. Сабрина ги изгледа ядосано.
— Вие двамата наистина ли искате да направите това?
Никълъс се усмихна мрачно.
— Аз да.
Мат кимна.
— Всъщност, аз изгарям от нетърпение.
Сабрина се зачуди дали не трябваше просто да ги набие и двамата и с това да сложи край на цялата тази история. Раздразнението й бързо прерасна в гняв и тя си помисли, че беше достатъчно ядосана, за да направи нещо такова. Чистата глупост винаги я изкарваше от равновесие, почти толкова, колкото и арогантността. Тук тя виждаше и двете, взети заедно. Сабрина си пое дълбоко дъх и си наложи да се успокои. За миг уравновесената лейди Станфорд се върна отново.
— Много добре. — Тя им се усмихна спокойно и се огледа с любопитство. — Къде предлагате да седна тогава? За да виждам най-добре, разбира се.
Никълъс присви очи.
— Ти да не смяташ да гледаш?
Дори Мат изглежда се чувстваше неудобно.
— Няма да бъде, подходяща гледка за жена, Бри.
— Независимо от това — отвърна ядосано Сабрина — аз възнамерявам да остана. — Тя забеляза една бъчва и се настани удобно на ръба й. След това им даде знак да започват, сякаш беше кралица, която дава благословията си на рицар преди турнир. — Когато сте готови, господа.
Никълъс й хвърли последен замислен поглед, сякаш я прогонваше от мислите си, след което насочи вниманието си към противника.
Двамата започнаха да обикалят в кръг, като се наблюдаваха внимателно. Бяха еднакво високи и с приблизително едно и също тегло. Гладиатори, изваяни от един и същ калъп, закалени в един и същ огън. Ако косата на Никълъс не беше черна, а на Мат — руса, можеха да минат за братя. Сабрина трябваше да признае, че голите им до кръста мускулести тела съвсем не бяха неприятна гледка.
Приликите не свършваха с физическите качества. И двамата имаха един и същ упорит характер и арогантно отношение. Сабрина бе свикнала с характера на Мат преди много години и сега си спомняше с обич за първата им среща. Същевременно тя се питаше дали с времето щеше да успее да свикне и с характера на Никълъс.
И, разбира се, и двамата имаха еднакво отношение към жените. Аферите на Мат бяха донякъде забавни за Сабрина, но тя не можеше да каже същото за Никълъс. Репутацията му на развратник все повече и повече я дразнеше. Дали беше вярно, или беше просто преувеличение? Колко жени бяха познали докосването на устните му? Милувките на ръцете му? Изгарящата топлина на тялото му?
— Изненадваш ме. — Устните на Мат се свиха в заплашителна усмивка. Гласът му беше измамно спокоен. — Очаквах, че ще започнеш да се молиш и да се криеш зад полите на жена си.
Никълъс се разсмя.
— Може би не си забелязал, но жена ми предпочита да не носи поли. — Той присви очи. — И аз не се крия зад никого. Ти ще съжаляваш за своята…
Преди да успее да довърши, юмрукът на Мат се заби в устата му. Сабрина потръпна вътрешно, но не реагира. Само се усмихна, сякаш се забавляваше неимоверно. В погледа на графа се забеляза изненада от силата на удара и той се поколеба, в резултат на което получи втори удар, този път с стомаха. Глухият звук от удара отекна в ушите на Сабрина, но Никълъс почти не се помръдна.
Мат отстъпи крачка назад. И той изглеждаше изненадан. Ударът му беше толкова силен, че би повалил всеки друг мъж.
Никълъс се окопити бързо, направи лъжливо движение с дясната си ръка и нанесе силен удар в брадичката на капитана, който го зашемети за миг. Мат отскочи назад, но успя да парира следващия удар. Двамата застанаха близо един до друг и започнаха да си нанасят силни удари. Очевидно нито един от тях не бе преценил добре противника си. Те бяха по-равностойни, отколкото Сабрина си беше представяла.