Хари Потър и Орденът на феникса

Наруши я леден мъжки глас.

— Закъсняваш.

— Извинявайте — отвърна притеснен Хари. — Аз… не знаех, че часът е променен.

— Магисъборът няма вина за това! — изрече гласът. — Днес сутринта ти беше изпратена сова. Заеми си мястото!

Хари се вторачи в стола насред помещението — по страничните облегалки той имаше вериги. Беше ги виждал как в миг оживяват и оковават този, който сядаше на стола. Стъпките на момчето прокънтяха о каменния под, докато крачеше към мястото си. Приседна плахо на крайчеца и веригите издрънчаха заканително, но не го оковаха. Причерня му, ала въпреки това той вдигна поглед към хората, насядали по пейките горе.

Бяха към петдесетина, доколкото Хари можеше да различи в сумрака, всичките облечени в мътнолилави мантии, отляво на гърдите с инициала «М», извезан със сребриста нишка. Бяха вперили в него погледи отвисоко — някои със строго изражение, други с неприкрито любопитство.

Точно в средата на първия ред се беше разположил министърът на магията Корнелиус Фъдж. Беше възпълен магьосник, който често се разхождаше с отровножълто бомбе, днес обаче се бе разделил с него, както и със снизходителната усмивка, с каквато преди разговаряше с Хари. Отляво на Фъдж седеше едра магьосница с квадратна волева брадичка и съвсем къса побеляла коса — носеше монокъл и изглеждаше отблъскващо. Отдясно на Фъдж имаше друга жена, ала тя се бе дръпнала толкова назад на пейката, че лицето й не се виждаше.

— Така… — заговори Фъдж. — Обвиняемият се яви… най-после! Можем да започваме. Готови ли сте? — обърна се той към останалите.

— Да, уважаеми господине — отвърна мазен глас, който Хари познаваше.

В самия край на първия ред седеше Пърси, братът на Рон. Хари го погледна с надеждата той да му даде някакъв знак, но остана разочарован. Пърси беше забил поглед зад очилата с рогови рамки в пергамента отпред и бе вдигнал перото.

— Днес, дванайсети август — подхвана с кънтящ глас Фъдж, а Пърси тутакси се впусна да записва, — Магисъборът ще разгледа нарушенията на Наредбата за целесъобразно ограничаване на магьосничеството от невръстни и на Международния указ за секретност, извършени от Хари Джеймс Потър с постоянен адрес «Привит Драйв» номер четири в Литъл Уингинг, графство Съри. Разпитът се провежда от: Корнелиус Озуолд Фъдж, министър на магията, Амилия Сюзан Боунс, началник на отдел «Охрана на магическия ред», Долорес [12] Джейн Ъмбридж, първи заместник-министър на магията. Съдебен писар Пърси Игнациус Уизли…

— Свидетел на обвиняемия: Албус Перцивал Улфрик Брайън Дъмбълдор — обади се тих глас зад Хари и той се извърна толкова бързо, че чак вратът му изпука.

През съдебната зала бавно крачеше Дъмбълдор, с дълга мастиленосиня мантия и съвършено спокойно изражение. Дългата му сребриста брада и косата му блещукаха в светлината на факлите, той се изравни с Хари и погледна Фъдж през очилата с рамки като полумесеци, които се крепяха едва-едва върху гърбавия му нос.