Хари Потър и Орденът на феникса
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #5
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Егмонт България“
- ISBN: 954-446-761-0
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Детское фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и Орденът на феникса». Краткое содержание книги:
Действието в «Хари Потър и Орденът на феникса» започва в една задушна лятна привечер. Тя ще бъде прорязана от цял низ събития, които ще срутят стената, разделяща вълшебния свят от този на мъгълите. Всичко около Хари се завърта шеметно… Сблъсък с чудовищни създания, който води до ужасяващи последствия. Нашествие от сови, носещи загадъчни послания. Мистериозен спасителен отряд и пожълтял пергамент, изписан със ситен почерк. Вихрен полет към щаба на Ордена на феникса и стремглаво спускане сред потайностите на Министерството на магията. Завръщането на Хари в «Хогуортс» за началото на петата му учебна година е предшествано от неочаквани преживелици и е белязано от страховити събития. И това е само началото! Защото на Хари му предстои да разкрие неподозирани тайни, да се срещне лице в лице с Вие-знаете-кого и неговите смъртожадни, да загуби скъп, любим човек, да узнае много за приятелството и любовта.
— Нямаме си прозорец — взе да се извинява господин Уизли, след което съблече коженото яке и го сложи върху облегалката на стола. — Поискахме си, те обаче очевидно решиха, че ще минем и без прозорец. Сядай, Хари, явно Пъркинс още не е дошъл.
Момчето се промуши и седна зад писалището на Пъркинс, а господин Уизли прегледа тестето пергаментови листа, което му беше дал Кингзли Шакълболт.
— Я! — ухили се той, след като извади от купчинката брой на списание, наречено «Дрънкало». — Дааа! — Разлисти го. — Да, Кингзли е прав, Сириус ще има да се забавлява… Я, това пък какво е?
През отворената врата тъкмо бе влетяла докладна записка, която кацна да си почине върху хълцукащия тостер. Господин Уизли я разгъна и зачете на глас:
— «Трета обществена тоалетна бълвачка, този път в Бетнъл Грийн, проучете незабавно случая.» Направо нелепо…
— Тоалетна бълвачка ли?
— Правят номера на мъгълите — свъси се господин Уизли. — Миналата седмица имахме две, едната в Уимбълдън, втората в Елефънт енд Касъл [11]. Мъгълите пускат водата, ала вместо всичко да изчезне, то, моля ти се… е, представяш си. Клетите мъгъли викат водопревозчика… нали така му казваха на оня, дето им оправя тръбите и разни други нещица.
— Водопроводчика ли?
— Точно така, него, той обаче направо се шашардисва. Дано заловим извършителя.
— Аврорите ли ще го търсят?
— А, не, за тях това е дребна работа, обикновено пращаме Патрула за спазване на магическите закони… А ето го, Хари, и Пъркинс.
В стаята запъхтян влезе прегърбен възрастен магьосник с къдрава бяла коса — личеше си, че е притеснителен.
— О, Артър! — простена той отчаяно, без да поглежда момчето. — Добре че си тук, направо се бях видял в чудо, не знаех да стоя ли да те чакам, или не. Току-що изпроводих у вас една сова, но явно сте се разминали… преди десетина минути се получи спешно съобщение…
— Знам, знам, за тоалетните бълвачки — прекъсна го господин Уизли.
— Не, остави ги тоалетните, става въпрос за заседанието, където ще изслушат малкия Потър… променили са времето и мястото, започва сега в осем часа и е долу в старата десета съдебна зала…
— Долу в старата… ама те ми казаха… ох, да ги вземе Мерлин дано!
Господин Уизли си погледна часовника, ахна и скочи като ужилен от стола.
— Бързо, Хари, трябвало е да сме там преди цели пет минути!
Пъркинс се прилепи към шкафовете, а господин Уизли изхвърча от стаята, следван по петите от момчето.
— Защо са променили часа? — попита Хари, останал без дъх, докато профучаваха покрай помещенията на аврорите, които надзъртаха и ги гледаха как тичат като обезумели.
Хари имаше чувството, че е оставил всичките си вътрешности върху писалището на Пъркинс.
— Нищо не разбирам, пак, добре че подранихме, щеше да стане истинска катастрофа, ако беше изтървал заседанието.
Господин Уизли заби пети точно пред асансьора и натисна припряно копчето «надолу».
— Хайде, ИДВАЙ!
Щом асансьорът изтрополи, решетката се плъзна и двамата нахлуха вътре. На всеки етаж, където спираха, господин Уизли сипеше ядни ругатни и натискаше с цяла длан копчето за деветия етаж.
— От години никой не е и стъпвал в тия съдебни зали — мърмореше той. — Умът ми не го побира защо са решили да се свират там… освен ако… о, не…
Точно тогава се качи пълничка магьосница с бокал, над който се виеше пара, и господин Уизли не се доизказа.
— Атриумът — оповести студеният глас, а решетките се дръпнаха и Хари зърна в далечината златните статуи при шадравана.
Пълната магьосница слезе, качи се блед като болник магьосник с много покрусено лице.
— Добро утро, Артър — поздрави той с гробовен глас точно когато асансьорът се спусна още по-надълбоко. — Не те виждам често тук, долу.
— Имам спешна работа, Боуд — отвърна господин Уизли, който се клатушкаше от нетърпение и хвърляше тревожни погледи към Хари.
— А, да — рече Боуд, докато оглеждаше с немигащи очи момчето. — Разбира се.
На Хари не му беше до Боуд в този миг, ала от втренчения поглед не му олекна ни най-малко.
— Отдел «Мистерии» — обяви студеният женски глас, но не добави нищо повече.
— Бързо, Хари! — подкани господин Уизли веднага щом вратата изтрака и се отвори, и двамата забързаха по коридор, съвсем различен от коридорите горе.
Стените бяха голи, нямаше прозорци и едва в дъното се виждаше една-единствена черна врата, която не се отличаваше с нищо. Хари очакваше да се насочат натам, вместо това обаче господин Уизли го сграбчи за ръката и го затегли наляво към арка, водеща до стълбище.
11
Бетнъл Грийн — бохемски квартал в Лондон с много магазини на млади дизайнери, галерии за съвременно изкуство и битпазар; Уимбълдън — лондонско предградие, където се провежда прочутият международен турнир по тенис; Елефънт енд Касъл — лондонски квартал, недалеч от гара Ватерлоо. — Бел.прев.