Двойна звезда [Double Star]
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Офир
- Переводчик: Кънчо Кожухаров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Двойна звезда [Double Star]». Краткое содержание книги:
РОЛЯТА — да замести един лидер, който е най-обичаният и най-заплашваният човек на планетата.
ЗАЛОГЪТ — мир с марсиянците и съюз с империята.
РИСКЪТ — бърза смърт, ако бъде разкрита подмяната или доживотно преструване, защото отвлеченият политик може да не се появи никога повече.
Лотар Браун беше от ония, за които се казва „напредващ млад държавник“. Онова, което знаех за него, идваше от фарлифайла му и от Родж и Бил. Беше се появил на сцената след слизането на Бонфорте от власт, така че никога не бе имал какъвто и да е пост в правителството, но бе служил като боец на партийните събрания и младши партиен организатор на парламентарната група. Бил бе подчертал, че Бонфорте е имал планове за бързото му издигане и че той би трябвало да опита възможностите си във временното правителство; беше го предложил за министър на външните комуникации.
Родж Клифтън се беше поколебал; първоначално той беше вписал името на Анхел Хесус де ла Торе и Перес, помощник министър от кариерата. Бил обаче бе изтъкнал, че сега е подходящият момент да разберем дали Браун е склонен да си „сменя боята“, без да си навредим. Клифтън бе отстъпил.
— Браун? — отвърнах. — Многообещаващ младеж. Много е умен.
Вилем не каза нищо, но пак се втренчи в списъка. Опитах се да си спомня точно какво беше отбелязал Бонфорте за Браун в неговия фарлифайл. Интелигентен… работлив… аналитичен ум. Беше ли казал каквото и да било срещу него? Не — всъщност може би — „малко по-приветлив, отколкото би трябвало.“ За подобно нещо не можеш да обесиш човек. Бонфорте обаче не бе казал нищо за такива утвърждаващи добродетели като лоялност и честност. Което обаче можеше да не означава нищо, тъй като фарлифайът не е характерологично изследване, а база от данни.
Императорът остави списъка настрани.
— Джоузиф, веднага ли възнамеряваш да вкараш марсианските гнезда в империята?
— А? Със сигурност не преди изборите, сир.
— Хайде, хайде, знаеш, че говоря за след изборите. И да не би да си забравил как да казваш „Вилем“? Да слушам „сир“ от човек, който е шест години по-възрастен от мен, при тези обстоятелства е глупаво.
— Добре, Вилем.
— И двамата знаем, че се предполага, че аз не би трябвало да се занимавам с политически въпроси. Само че също така знаем и че това допускане е глупаво. Джоузиф, ти прекара свободните си от служебни задължения години в усилия да създадеш такава ситуация, при която гнездата да поискат изцяло да влязат в империята — и той посочи с палец към жезъла ми. — Вярвам, че си успял. Ако сега спечелиш тези избори, би трябвало да си в състояние да накараш Великото събрание да ми даде разрешение да прокламирам това. Е?
Помислих по въпроса.
— Вилем — рекох бавно, — знаеш, че точно това смятахме да направим. Трябва да си имал някаква причина да поставиш пак този въпрос.
Той разбърка със стъклена пръчица чашата си и впи очи в мен, като някакси съумя да заприлича на бакалин от Нова Англия, който се кани да постави на място някой от летовниците.
— За съвет ли ме молиш? Конституцията изисква ти да ме съветваш, не аз теб.
— Твоят съвет ще е добре дошъл за мен, Вилем. Не обещавам да го последвам.
Той се разсмя.
— Ти адски рядко обещаваш каквото и да е. Добре де, нека предположим, че спечелиш изборите и пак дойдеш на власт — само че с толкова малко мнозинство, че да имаш трудности при гласуването на пълно гражданство за гнездата. В такъв случай не бих те посъветвал да го превръщаш във вот на доверие. Ако загубиш, си дай време да си оближеш раните и остани на власт; гледай да изкараш пълен мандат.
— Защо, Вилем?
— Защото двамата с теб сме хора търпеливи. Виждаш ли това? — той посочи герба на рода си. — „Аз поддържам!“ Не е бляскаво правило, обаче работата на краля не е да бъде бляскав; неговата работа е да запазва, да се държи, да се увърта, за да избягва ударите. От гледна точка на конституцията за мен не би трябвало да има значение дали ти ще останеш на власт или не. Само че за мен е от значение дали империята ще укрепне или не. Мисля, че ако не успееш по марсианския въпрос веднага след изборите, можеш да си позволиш да поизчакаш — защото в други отношения политиката ти ще добие голяма популярност. Ще събереш гласове на допълнителните избори и най-накрая ще дойдеш при мен и ще ми кажеш, че мога да добавя „император на Марс“ към списъка. Така че не бързай.
— Ще помисля за това — премерено рекох аз.
— Помисли. А каторжническата система?
— Ще я отменим незабавно след изборите и веднага ще я суспендираме — на този въпрос можех твърдо да отговоря; Бонфорте ненавиждаше каторжничеството.
— Ще те атакуват заради това.
— Тяхна си работа. Нека ме атакуват. Ще съберем гласове.