Брачни игри

— Мислех, че няма да ми откажете чашка чай, мис Час… срещу студа. — Той я измери със загрижен поглед. — Добре ли се чувствате?

— О, да — отговори тя. — Ще пия чай, благодаря. Знам, че имам нужда от него.

— Сложил съм и няколко от джинджифиловите сладки на мисис Хъдсън. — Икономът постави таблата на масичката до нея. — Мога ли да направя още нещо за вас?

Тя поклати глава.

— Не, благодаря. Студът ме изтощи до крайност. Когато човек непрекъснато се старае да поддържа телесната си топлина, се уморява много. — Тя си наля чай. — У дома ли е лорд Дънкан?

— Върна се преди десет минути и каза, че днес няма да вечеря вкъщи.

— Какво? — Частити се надигна изумено. — Каза ли къде възнамерява да вечеря?

— Всъщност не — отговори Дженкинс. — Помоли ме обаче да изгладя вечерния му костюм и нареди Кобхъм да бъде готов с каретата за седем и половина.

— Дали ще отиде в клуба си? — попита полугласно Частити.

— Нямам представа, мис Час.

— Но май не ви се вярва — засмя се тя.

— Негово благородие планира вечерта много по-грижливо, отколкото обичайното посещение в клуба. — Дженкинс се отдалечи с поклон.

Частити отпи от горещия чай и хапна от джинджифиловите сладки. Вероятно баща й щеше да прекара вечерта с контесата. Това беше радваща перспектива. Тя изяде сладките с нарастващ апетит и изпи две чаши чай. Постепенно шокът от преживяното следобеда отслабна. Но едно беше ясно: вече не искаше да има нищо общо нито с мистър Джекил, нито с мистър Хайд!

Тогава се сети за писмата в джоба на палтото си. Остави чашата и побърза да ги донесе. Обикновено отваряше пощата за „Мейфеър Лейди“ в присъствието на сестрите си и обсъждаха заедно отговорите. За следващия ден се бяха уговорили да пият кафе при „Фортнъм и Мейсън“, където организираха много от деловите си събирания, затова реши да почака дотогава. Накрая в ръцете й остана само писмото на Дъглас Фарел. Какво искаше той от „Мейфеър Лейди“?