Фани Хил или мемоарите на една лека жена
- Автор: Клеланд Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фани Хил или мемоарите на една лека жена». Краткое содержание книги:
Оказа се, че потапянето му под водата, което погрешно бях сметнала за удавяне, не било нищо друго, освен умело гмуркане, за каквото не бях чувала или най-малкото не бях се заслушвала, ако е било споменавано, а той беше толкова добър в задържане на дъха си, че още не се бе показал, когато стигнах брега, а щом подал главата си, ме видял излегната край реката и първата му мисъл била, че някаква млада дама си прави шегички с него, понеже допреди малко там нямало никой. Той се доближил и открил, че съм в несвяст, и тогава, объркан и незнаещ какво е станало, ме грабнал на ръце и ме отнесъл в лятната вила, вратата на която била отворена; там ме положил на една кушетка и се опитал да ме свести, както ми се закле най-искрено, но от докосванията по различните ми части, изложени неохраняеми пред очите му, така се запалил, че не можел повече да удържи страстта си, при това му хрумнало, че може би припадъкът ми е престорен, и така, изкушен от тази ласкаеща мисъл и подложен на, както самият той каза, нечовешко изкушение, подсилено от уединението и привидната безнаказаност на опита му, повече не бил в състояние да се владее. Оставил ме за кратко, колкото да залости вратата и се върнал с удвоено желание при плячката си и като ме намерил все още безчувствена, ме нагласил, както на него му е удобно, а аз нищо не съм усещала, лежала съм като умряла, докато болката, която ми причини, ме разбуди точно навреме, за да стана свидетел на триумфа му, който не можех да предотвратя, и за който сега вече не съжалявах, защото както си говорехме, гласът му звучеше все по-сладко в ушите ми, близостта на този нов и интересен обект ме изпълваше с наслада, постепенно започвах да възприемам нещата в друга светлина и споменът за нараняването се стопи. Младият джентълмен скоро забеляза симптомите на помирение в омекналия ми поглед и побърза да заздрави примирието с разтапящо-огнена целувка, която се пренесе в сърцето ми и оттам в новооткритата област на Венера, почувствах се така разнежена, че не можех да му откажа нищо. С изкусни милувки и нежности той успя да ме утеши за преживяната болка и да събуди в мен най-приятни очаквания на бъдещи удоволствия, но докато скромността ме караше да отбягвам очите му и да отклонявам погледа си от неговия, неволно съзрях онзи пакостлив инструмент, който сега, очевидно дори за мен, която нямах с какво да го сравнявам, беше започнал да възстановява способността си за подновяване на действията и растеше обезпокоително, допрян, несъмнено преднамерено, до една от ръцете ми, която невнимателно бях отпуснала, но сега той приложи такава бавна тактика и нежна прелюдия, че възвърналата ми се страст, подтикната от необичайните обстоятелства на уединение и запалителните докосвания на голите му красоти, накрая се отдадох на властта на сетивата си и той получи безмълвното ми поруменяло съгласие да удовлетвори отново желанието си, след като бе откъснал най-свежия цвят, докато още бях в несвяст.
На това място, според договореното правило, ще трябва да спра, но съм дотолкова развълнувана, че ми е много трудно. Ще добавя само, че се прибрах у дома, без никой да разбере какво се е случило, нито да заподозре нещо. Срещнах се с моя млад нападател още няколко пъти след това, бях страстно влюбена в него, а той, макар и недостигнал още възраст за получаване на самостоятелен доход от наследство, искаше да се ожени за мен, но други събития се случиха, които попречиха това да стане, и впоследствие ме докараха до сегашното ми положение, но това са неща, прекалено сериозни, за да бъдат включени в сегашния ми разказ, затова спирам.
Сега дойде ред на Луиза, брюнетката, която споменах в началото, да почерпи компанията със своята история. Вече стана дума, че нищо не можеше да бъде по-вълнуващо от красотата й, повтарям, вълнуващо, не само поразяващо, защото последното е по-нетрайно качество и принадлежи по-скоро на русокосите, но нека оставя всеки сам да реши според вкуса си и да продължа с разказа на Луиза.
Ако съществуваха правдиви житейски правила, аз би трябвало да се гордея с произхода си, защото съм родена от чиста любов без брак, и ще добавя, че съм наследила силна склонност към такава. Появила съм се на бял свят след един-единствен опит на калфа-дърводелец върху прислужницата на господаря му, резултатът от който бил надут корем и загуба на работното място. Той нямал възможности да направи кой-знае какво за нея и след опетняването на репутацията си, майка ми намерила начин, след като се освободила от товара, оставяйки го на бедни роднини в провинцията, да поправи стореното, като се омъжила за майстор-сладкар тук в Лондон. Бизнесът му процъфтявал, и скоро тя ме довела, представяйки ме за дете от първия си мъж, което той приел, без да се усъмни, и по такъв начин бях доведена и заживях в нормален дом, но нямах и шест години, когато осиновителят ми почина, оставяйки прилично състояние на майка ми, която нямаше деца от него. Що се касае до истинския ми баща, той беше заминал по море и както по-късно научихме, загинал някъде надалеч, съвсем не богат, да не си мислите нещо такова, защото не бил нищо повече от обикновен моряк. Растях пред очите на майка си, която се занимаваше с бизнеса, и виждах как изпитателно ме наблюдава дали не съм наследила нещо от нейната податливост, защото ние не избираме склонностите си, също както не избираме цвета на очите и косите си, и наистина аз скоро показах склонност към забраненото удоволствие, въпреки всичките й грижи и предпазни мерки. Едва дванадесет годишна, вече нямах търпение някой да обърне внимание на онази част в мене, която майка ми се опитваше да опази. Бях преждевременно развита, отдолу имах мек мъх, и трябва да кажа, че докато растеше, аз постоянно го докосвах и оглеждах, беше ми приятно, че се сдобивам с признаците на женствеността — състояние, което копнеех да достигна заради удоволствията, които си въобразявах, че са свързани с него; растящата важност на онова мое място и новите усещания в него ме отклоняваха от детските игри и ми пречеха да се радвам на момичешките забавления. Природата властно ме насочваше към по-различни занимания и жилото на желанието ме пронизваше така настойчиво, че не можех да сбъркам мястото, където исках някой да си играе с мен. Започнах да избягвам компанията на връстничките си, защото там нямаше надежда да попадна на желания обект и често се затварях сама, отдавайки се на самотни нежности и мечти за удоволствия, началото на които ясно усещах, опипвайки затворените порти към непознатото блаженство, предназначени от природата за цел, към което задъхано се стремях.