Да целунеш ангел
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Да целунеш ангел». Краткое содержание книги:
Непрекъснато бе изтощена. Падаше и заспиваше на дивана преди полунощ, но след като Алекс се върнеше във фургона й бе почти невъзможно да спи повече. Въртеше се с часове в леглото, най-сетне потъваше в дрямка на пресекулки, само да чуе изръмжаването му сутринта — будеше я далеч преди да е отпочинала. Бе изсмукана, объркана и безкрайно самотна.
След като всички я смятаха за крадла, членовете на трупата продължаваха да я избягват, а и отношенията й със слоновете не се бяха подобрили. Тейтър все още се държеше така, сякаш го бе предала. На няколко пъти Дейзи бе обмисляла дали да се напръска с парфюм, но се боеше повече от проявата му на чувства, отколкото от нехаресването му. Когато Дигър и Нико бяха наблизо, слончето я оставяше на мира, но ако не се виждаха наоколо, той търсеше възможност да я събори, вече толкова пъти го бе правил, че цялата бе изранена.
Другите слончета бързо разбраха, че бе лесна плячка и тя се превърна в мишена и на тяхното немирство. Пръскаха я с вода, ревяха срещу нея, пляскаха я, ако приближеше повечко. Даже по-лошо, изчакваха я да застане наблизо, когато се облекчаваха. Дигър й каза, че след като отказва да използва пръта, си заслужавала онова, което получава, но тя нямаше намерение да ги бие.
Макар и да се държеше надалеч от Синджун, тя по-научи това-онова за него от приказките на другите. Бил стар тигър, на около осемнайсет години и имаше репутацията на своенравен звяр. Според Дигър никой от дресьорите изобщо не успял да се сприятели с него и всички го смятали за непредвидим и опасен.
Досущ като мъжа й. Алекс я объркваше толкова много, че вече не знаеше какво да си мисли. Веднага щом решеше, че не е нищо друго, освен садистично чудовище, той се появяваше при фургона на слоновете с чифт нови работни ръкавици или бейзболна шапка, та да не изгори на слънцето. И неведнъж се озоваваше наблизо тъкмо навреме, за да смъкне вместо нея по рампата натоварената ръчна количка. Но повечето време той само я натъжаваше.
Бе необичайно топъл ден за средата на май. Температурата наближаваше трийсет градуса, а от високата влажност се дишаше трудно. Площадката отново бе заела празен паркинг, този път в малко градче, южно от Ричмънд, и черният асфалт сякаш увеличаваше жегата. Слоновете я бяха събаряли вече на два пъти, като втория път при падането си ожули лошо лакътя. И на всичкото отгоре останалите от цирка изглежда си почиваха, с изключение само на нея.
Брейди Пепър и Пери Лискомб седяха на сянка под вентилатора на семейство Пепър, пийваха изстудена бира и слушаха по портативното радио репортаж от бейзболен мач. Джил се бе обляла с вода и се бе изтегнал на шезлонга с последния брой на Космо в ръце. Дори Дигър се бе отдал на дрямка на сянка.
— Дейзи, размърдай си задника и направи нещо с това сено.
Нико извика от входа на фургона на танцьорките сетне обви с ръка раменете на Шарлийн. След сблъсък им за шоковия прът Нико се държеше враждебно. Избираше най-неприятната работа за нея и гледаше да е достатъчно продължителна — с часове и часове, докато Алекс не се появеше и не му кажеше, че за днес бе работила достатъчно.
Започна да прехвърля сеното и всяко мускулче на тялото й пламтеше. Пропитата й с пот тениска се бе раздрала на ръкава; дънките й бяха целите в мръсотия; мръсотия, сено и тор бяха полепнали върху всеки сантиметър от голата й, влажна кожа. Косата й бе за лепнала за черепа, а мръсните й нокти — изпочупени.
В отсрещния край на площадката Шеба посръбваше нещо студено от оранжева пластмасова чаша и лакираше ноктите си. Потта се стичаше до очите на Дейзи и й лютеше, ала ръцете й бяха прекалено мръсни, за я избърше.
— Побързай, Дейзи! — извика Нико, а Шарлийн се изкикоти. — Скоро ще пристигне нов товар сено.
Нещо в нея се пречупи. Писна й да бъде момченце за всичко и на всички. Писна й слончетата да я събарят, а хората да се отнасят към нея с презрение.
— Ела си го премести сам!
Хвърли вилата и си тръгна. Край, стига й толкова. Ще намери Алекс и ще поиска да й купи самолетен билет. Нищо, което би й се наложило да посрещне сама, не би било по-тежко от това тук.
Силният рев проехтя над площадката. И ведно с него кожата й пламна от горещината, а пресъхналото й гърло се нуждаеше от глътка вода. Видя шланга, който бе пуснат от водоноската към менажерията, и забърза към него, леко разтревожена, защото никога досега не се бе чувствала тъй прегряла.
И отново чу рева, вдигна глава и видя, че клетката на Синджун бе оставена на слънцето. От асфалта се надигаха горещи вълни и чернооранжевите ивици на козината на животното сякаш припламваха.