Вратата на друидите
- Автор: Хольбайн Вольфганг
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евстатиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вратата на друидите». Краткое содержание книги:
— Наречете го и така, щом искате — каза той ядосано. — Но не може да не сте разбрал, че някои неща не вървят както трябва. Машините полудяват, часовниците вървят назад, а хората изчезват и се появяват чак след два дни. Какво стана последната седмица? Какво стана с тримата мъже, които не можаха да си спомнят какво са правили в продължение на пет часа?
— Сигурно е само, че не са работили. Откъде да знам какво са си мислили? Що се отнася до останалите неща — може и така да се погледне на нещата, но от човек с техническо образование като вас очаквах малко по-друг начин на мислене. — Гласът му стана по-остър. — Какво значат всички тези глупости? Случва се машините от време на време да не вършат това, което се очаква от тях. Ако правилно съм разбрал фактите в така наречения ви доклад, става дума преди всичко за измервателните ви уреди, които не работят правилно. Може би грешката е там? Взехте ли под внимание и тази възможност?
— Лазерът работи безупречно. Не са верни само резултатите, които дава.
— Знам. — Франке се усмихна, отвори отново папката и запрелиства. — Какво е показало последното измерване? 1,3 милиона километра? Според мен вероятностите тук са две: или машините ни са много по-добри, отколкото мислехме и се поставили абсолютен световен рекорд в изкопаването на тунели, или невероятното ви изобретение просто не работи както трябва.
— Уредът работи безукорно и вие го знаете толкова добре, колкото и аз. Подобен резултат е невъзможен.
— Вие го казвате. Нали сте учен или се лъжа? Във всеки случай вярвах го допреди известно време. Какво прави един учен, когато получи при експериментите си резултат, които просто е невъзможен? Търси грешката в експеримента. Или поне аз така съм учил и се опитах и вас така да науча. А какво правите вие? — Той сърдито затвори папката. — Опитвате се да изкривите истината, за да съвпадне с експериментите ви, а не обратното. Това не е много научен подход.
— Да, точно така. Това, което става тук, няма нищо общо с науката. Не и с нашите представи за знание.
Тези думи бяха най-голямата му грешка, но го разбра едва по-късно.
— Хопала! Ето, че стигнахме до същността на нещата, нали така?
— Знам, че звучи налудничаво, но…
— Да, така звучи!
— Но вие и сам го усещате! Има нещо в тази планина. Не знам какво е, но има. Влезте в тунела и се огледайте! Толкова е ясно, че почти може да се докосне. Говорете с хората! Разпитайте всеки работник поотделно! Те също го усещат. Страх ги е да влязат във вътрешността на планината. Вътре има нещо и ние го разбудихме!
Почти чу как капана щракна, още преди Франке да се наведе и да каже:
— Хайде, изплюйте най-сетне камъчето! Значи, смятате, че сме събудили някакъв дух или нещо подобно? Да не би да предлагате да спрем работите и да зарием тунела?
— Не съм казал подобно нещо! — започна да се отбранява Варщайн. — Но нещо става! Щом като не искате да ми повярвате, погледнете нещата от проклетата си научна гледна точка и ще признаете, че тук стават неща, които не можем да обясним. Запитайте се защо е така! — Бе се разпалил достатъчно и по реакцията на Франке разбра, че той е целял точно това.
— Варщайн, тук не се случва нищо тайнствено или необяснимо! — каза той спокойно. — Признавам, че и аз нямам обяснение за историята с деветнадесета бригада, но това не означава, че трябва да вярвам в призраци. Трябва ли да ви обяснявам, че във всички времена науката е имала много повече нерешени загадки, отколкото отговори? Добре, някои хора ги е страх. Просто хистерия и нищо повече. Много добре знаете, че след случки като тази преди четири седмици това е съвсем обичайно. Какво трябва да направя според вас? Да докарам магьосник с вълшебна пръчка, който да прогони злите сили?
— Това е несериозно.
— Несериозно е това тук! — удари с длан върху папката Франке. — Твърдите ми, че били факти! Не са! Това е научно-фантастичен роман, при това доста лош. Не за това ви плащат, Варщайн! — Тогава просто ме уволнете! — каза ядосано Варщайн.
— Така и ще направя. Но не веднага. Твърде добър сте, за да се лиша така изведнъж от вас. По дяволите, младежо, искам да ви помогна, не разбирате ли?!
— В такъв случай ме изслушайте! Ще ви отнеме само няколко минути!
— Не, не аз ще ви слушам. Вие ме чуйте!
— Но аз…
— До този момент — прекъсна го Франке с леко приповдигнат тон — разговорът ни беше, така да се каже, частен. Следва официалната част и ви съветвам да погледнете сериозно на нея. След онази история в тунела занемарихте работата си, за да не кажа, че съвсем я зарязахте. Вместо това прекарвахте ценното време за работа, занимавайки се с вашите глупости. Край на всичко това! Забранявам ви да правите повече изследвания в тази насока! Нито в работното, нито в свободното си време!