Зона 51: Истината
- Автор: Мейер Боб
- Серия: Зона 51 #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зона 51: Истината». Краткое содержание книги:
Кивотът на завета… Екскалибур… Светият граал… Тайните сили на легендарните артефакти най-после са разкрити. Заложено е бъдещето на Земята. Хора и извънземни се борят за контрол над последната тайна: местонахождението на извънземния кораб-майка, нашият последен шанс за спасение. За командира на Зона 51 Майк Търкот залогът е по-голям отвсякога… защото тайната е погребана в блокираната памет на бившата му любима Лиза Дънкан.
Все още изтощен от извънземните войни, в които загиват повечето от хората му, Майк се хвърля в последния сблъсък — срещу извънземна армия, бореща се за пълна власт. Кодовете за изстрелването на ядрените ракети са в ръцете на извънземните и Земята е изправена пред ядрен холокост. Единствената разменна монета е корабът-майка. Когато започват да текат последните мигове, се разкрива поредната смайваща тайна. Залогът: нашият вид, нашето бъдеще, нашата Земя.
Кемп Роуи, Северна Каролина
Нещата се бяха променили. Това беше впечатлението на Търкот, когато Яков спусна кораба-майка към пистата. Имаше много светлини. Цареше оживление. Обикаляха хеликоптери, които припряно правеха път на кацащия извънземен кораб. В единия край на летището бяха подредени шест товарни самолета С-130.
Щом руснакът спря кораба над земята, двамата отидоха при най-близкия люк и слязоха. Търкот носеше Екскалибур, увит в парче плат. Майор Куин ги чакаше, застанал между полковник Микол и някакъв мъж в хубав костюм.
— Майор Търкот, господин Яков. — Куин бързо пристъпи напред, за да ги представи. — Това е заместник генералният секретар Каонг, новият директор на ККИООН.
Търкот едва не се засмя. ККИООН — Комисията за контрол на извънземните към Обединените нации — всъщност не съществуваше, тъй като беше създадена след като двамата с Дънкан бяха разгласили какво е било скрито в Зона 51. Каонг официално му подаде ръка.
— С какво можем да сме ви полезни, господин Каонг?
— Опитваме се да определим каква е опасността в момента — отвърна заместник генералният секретар. — Известно ни е, че Сянката на Аспазия все още е на свобода, както и Артад.
Търкот се зачуди дали наистина долавя обвинителни нотки в гласа му, или само му се е сторило.
— Майор Куин може да ви каже повече по този въпрос.
— Какво се е случило при Стоунхендж? — попита Каонг. — Получихме само най-общи сведения от британците. Самите те не са съвсем сигурни.
— Роякът откри някакъв космически кораб — отвърна Търкот и се озърна. Търсеше войниците от Космическото командване, които трябваше да са тук.
— И каква е целта на този Рояк?
— Предполагам същата като на Артад. Да отиде на Марс и да превземе предавателя. Да се свърже с родния си свят и да повика подкрепление.
— Крайно обезпокоително — отбеляза Каонг.
Търкот отново насочи вниманието си към представителя на Обединените нации. Искрен ли беше?
— Да. Обезпокоително. Това е точната дума.
— Можем ли да ви помогнем?
Майорът се зачуди къде е била цялата тази помощ, докато той беше на Еверест.
— В момента не можете да направите нищо. — Той се обърна към Куин. — Тук ли са хората от Космическото командване?
Куин кимна.
— Пълен екип със снаряжение и скафандри ТШКБС. Готови за път.
— Къде са корабите на Артад и Рояка?
Куин ги поведе към хангара.
— Артад известно време беше спрял при разбития кораб-майка. Нокътят му потегли преди двайсетина минути. Ако се съди по времето, за което пристигна Аспазия, смятаме, че ще стигне на Марс за два дни. Корабът на Рояка току-що излезе от орбита. Засега не знаем скоростта му, така че нямаме представа кой пръв ще стигне на Марс.
— А Сянката на Аспазия и неговият нокът? — попита Търкот, докато влизаше в хангара.
Наблизо стоеше мъж в черен гащеризон с пагон на Космическото командване на рамото.
— Изгубихме го някъде над Тексас.
Това накара Търкот да се закове на място.
— Над Тексас ли? Не е ли в космоса?
— Не сме забелязвали нищо друго да напуска гравитационното поле на Земята.
— По дяволите! — измърмори Търкот и се строполи на един стол. — Добре. Разкажи ми за Тесла и Тунгуския район. Трябва ми нещо повече от това — той вдигна меча, — когато тръгна след тях.
Марс
Конвоят на аирлианците се изкачваше по сто и петдесет километровата рампа, която водеше през високия шест и половина километра насип около Монс Олимпус. Зад него се вдигаше червен облак прах. Самият отвор в насипа бе дълбок над три километра, изпитание за ефикасността и огромните възможности на роботите. Десетина робота бяха пръснати наоколо — системите им бяха блокирали след изключването на сидонийския пазител.
Първият всъдеход мина през насипа и продължи нагоре по склона на Монс Олимпус. Вулканът беше толкова голям, че склонът бе сравнително полегат, едва около пет градуса. Близо до върха се виждаха дъгите на двете готови кули и незавършената трета. На осемдесет километра след конвоя — в подножието на рампата — се движеше всъдеходът, който носеше основния елемент на предавателя.
НАСТОЯЩЕТО
12.
Кемп Роуи, Северна Каролина
— Никола Тесла. — Куин вдигна черно-бяла снимка на млад мъж със светла кожа, тъмна, разделена на път коса и гъсти мустаци. — Електроинженер и учен, роден през хиляда осемстотин петдесет и шеста и умрял през хиляда деветстотин четирийсет и трета. Известен е с важни изобретения в областта на електричеството и магнетизма. — Майорът остави фотографията и вдигна друг стар черно-бял образ на човек, когото Търкот познаваше. Свиреп наглед мъж с белези на двете бузи и проницателни черни очи. — Тесла е познавал Бъртън.