Жертвата неизвестна

Настя се качи в апартамента. Не обичаше да стои сама в чужд дом, дори ако беше желан гост в него.

Веднага започваше да си мисли, че се намира там незаконно, че няма право да стъпва по този под, да сяда на тези столове и да си топли вода в този чайник. Всичко наоколо й беше чуждо и необичайно, се натъжаваше и се чувстваше неуютно.

Няма значение, реши сега, стига глупави емоции, трябва да се заема с работата си. Първо да се обадя на Стасов. Това беше най-лесната й задача, тъй като напоследък Стасов ходеше навсякъде с мобилния си телефон и можеше да бъде открит по всяко време.

— Владик, искаш ли вдругиден Татяна да дойде в Москва? — хвана веднага бика за рогата Анастасия.

— Естествено, че искам. А не може ли още утре? — отвърна й радостно Стасов.

— Не може. Но вдругиден ще може, ако положиш малко усилия. Трябва да отидеш в отделението на милицията на летище „Шереметиево“, да намериш Жора Востоков и да му кажеш, че чакаш моето обаждане.

— А ти ще ми се обадиш ли?

— Непременно. Ще ти се обадя и ще ти кажа кой самолет да чакаш и кого да посрещнеш. Ще вземеш един пакет от него и ще го дадеш на Коротков. Разбра ли?

— Нищо не разбрах. А какво да обясня на Коротков?

— Аз ще му обясня каквото трябва. Докато ти му занесеш пакета, аз ще се опитам да го открия и той вече ще знае за какво става дума. И много те моля: бъди непрекъснато до него.

— Защо? Да не смяташ, че могат да го откраднат? — пошегува се Стасов.

— Не, на кого ли пък е притрябвал? — разсмя се Настя. — Нямам предвид това. Ще трябва непрекъснато да поддържаме връзка помежду си, а ти си работил на „Петровка“ и много добре знаеш, че там не можеш да се свържеш по междуградска линия от всеки телефон. Връзката може да се осъществи само от телефоните на началниците на поделенията, а простосмъртните като Юра и мен нямат такъв достъп. Затова ще се възползваме от твоя скъп телефон. Нали няма да те разорим?

— Няма, успокой се, всичко е заради любимата ми жена… Значи какво трябва да направя? Да тръгна за „Шереметиево“, така ли?

— Да. Намери Георгий Востоков и чакай търпеливо моето обаждане. Може да се наложи да чакаш дълго, така че се подготви.

Настя положи доста повече усилия, за да открие Коротков. Докато набираше поредния номер, тя с ужас си представи сметката, която ще плати Татяна. Впрочем, когато тази сметка пристигнеше, тя едва ли вече щеше да е в Петербург. Къде ли се е дянал Юра? Разбира се, много по-лесно би било да го открие чрез Гордеев, защото началникът му със сигурност знае накъде е хукнал подчиненият му. Но Житената питка не беше в кабинета си. Поне телефонът му не отговаряше.

Настя реши да изпробва още една възможност да го открие и се обади на приятелката на Юра — Люся. Беше доста рискован ход, тъй като Люся не само имаше двама синове, но и нечувано ревнив мъж. По закона за всеобщата гадост, той се оказа вкъщи и дори вдигна слушалката. Но Люся също си беше у тях и това вече бе проява на истински късмет.