Лъжи
- Автор: Найт Али
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лъжи». Краткое содержание книги:
Възможно ли е напълно да опознаеш някого?
Можеш ли безпрекословно да се довериш?
Как ще реагираш, ако откриеш, че един от най-близките ти хора е убиец?
Кейт Форман се радва на чудесно семейство, прекрасен съпруг и финансова обезпеченост.
Но една нощ съпругът й Пол се прибира пиян и изцапан с кръв. На следващия ден твърди, че е блъснал куче.
Когато една от колежките на Пол е открита мъртва, у Кейт назряват подозрения, които могат да съсипят добре уредения й живот. Да сподели с полицията е най-логичното решение, но би ли могла да предаде бащата на децата си?
Съмненията я тласкат към отчаяно търсене на истината. Лъжите и манипулациите я водят в различни посоки и към различни заподозрени. А най-страшният въпрос, на който Кейт трябва да си отговори, е дали изобщо познава съпруга си.
Али Найт достига до изненадващи психологически прозрения и майсторски разкрива страховете и дилемите на една жена, поставена в екстремна ситуация. Интригуващият и оригинален сюжет се допълва от модерен език и стил. Найт е работила като журналист и редактор в BBC и авторитетните вестници „Гардиън“ и „Обзървър“.
— Какво е това, по дяволите?
Тя престава да се дърпа и бавно и с достойнство смъква ръкава си.
— Сигурна съм, че го намираш за шокиращо. Една жена с най-хубавата работа на света не би трябвало да го прави. — Приглажда косите си. — Ако искаш тайни, ето ти една.
— Защо си го направила?
Тя разперва ръце и по високите й скули се стичат сълзи. Намръщвам се, без да съм трогната от риданията й.
— Пак тайни. Ето ти още една. Мисля, че Пол е убил Мелъди. Какво ще каже за това купонджийка като теб? — Не мога да повярвам, че й го казах и че разкривам пред врага си подозрението, което тая в себе си повече от седмица. Бълвам неприятности върху крехката й психика. Искам да видя дали Елоуид е достатъчно силна да се справи с тях.
Очаквам тя да ме разпитва за мотива или да отрече подозренията ми като неоснователни. Тя обаче се смее, направо реве истерично. Излизам от дома й и се озовавам под обичайните пухкави английски облаци. Червен пощенски микробус гневно криволичи между гърбиците по улицата. Маниакалният смях на Елоуид ме преследва покрай контейнерите за отпадъци на колелца, скрити зад дървени паравани от летви. Колко иронично, че Пол иска да се разбирам с нея.
22.
Майка ми казваше, че споделеният проблем е наполовина решен. Господи, тя дрънкаше страшни глупости. Жена, която прекарва живота си, като повтаря и преразказва клюки за списание и анонимен блог онлайн, сега знае нещо взривоопасно, което не би трябвало да знае. Няколко порязвания в замяна за убийство не е почтена сделка. Изповръщах неприятностите си върху човека, най-малко способен да си държи устата затворена и с най-голяма публика. Сърцето ми отново започва да тупти припряно, докато опитвам да се отърся от нарастващия си страх какво съм разкрила. Наближавам портите на училището — безопасна и здравомислеща територия. Толкова съм уморена, че влача крака по асфалта. Докато водя децата си по улицата към дома, забелязвам кола зад нас.
— Госпожо Форман? — Някакъв мъж се навежда през смъкнатото стъкло. — Може ли да поговорим? — Той спира между паркираните коли и изскача навън. — Аз съм Деклан Мур от „Експрес“.
Сграбчвам ръцете на Джош и Ава и побягвам. Краката на децата ми се мятат акробатично встрани във въздуха.
— Само няколко въпроса за Мелъди Греъм, госпожо Форман. — Той тича след нас и вече се задъхва, физическите упражнения са нещо, което е оставил в училище заедно с графитите в тоалетните.
— Нямам какво да ви кажа.
— Не се страхувайте, госпожо Форман. Само няколко думи какво мисли съпругът ви?
— Не. Не можете да очаквате да коментирам текущо разследване. — Дръпвам децата си за ръцете.
— Споко, мамо! — възмутено казва Джош.
Репортерът записва гласа ми на мобилния си телефон, без да обръща внимание на молбите ми да ме остави на мира.
— Какво мислите за ареста на Лекс Уд? — Той вижда, че спирам, за да се съвзема от шока, и се приближава до мен. — Не знаете ли?
Джош ме дърпа за ръкава.
— Какво да знаеш, мамо?
— Не разбирам. — Макар да знам, че трябва да си държа устата затворена, аз съм започнала да говоря.
Деклан поднася телефона си към лицето ми.
— Лекс Уд е задържан за убийството на Мелъди Греъм. Някакъв коментар?
Поглеждам отчаяно чантата си, преметната през рамото ми, в която е телефонът ми и вероятно звъни. Чувствам как топлината на ръцете на децата ми се влива в мен.
— Не мога да повярвам.
Репортерът кима.
— Откога са делови партньори Лекс и съпругът ви?
— Мамо, искам да си ходим. — Очите на Ава са големи като чинии, докато гледа Деклан.
— От десет години.
— Къде се запознаха?
— Работеха заедно в Канал 4.
— Близки ли са? Какви са взаимоотношенията им?
Обръщам се да тръгна. Искам този човек да се махне. Той не обръща внимание на намека и четиримата вървим по тротоара. Деклан отблъсква децата с ръката си с телефона.
— Какви бяха взаимоотношенията на Мелъди с Лекс? Какво е мнението ви за теорията за имитатора? Опитва ли се да изглежда така, сякаш го е направил Джери Бонакорси?
— Нямам мнение. Не знам.
— Бихте ли ми дали номера на мобилния телефон на съпруга си? Мъжът, който отговаря на телефона му, не ми каза нищо. Пази го добре.
Не отстъпвам и стискам по-здраво ръката на Ава.