Първичен инстинкт

— Значи Нилсен е имал документи за нея? И какво от това? Ти не знаеш какво по дяволите е имало вътре — не вярваше Гюс.

— Катерин ми каза какво е имало вътре.

— Ако е казала истината! — напомни Гюс.

— Не разбираш ли, Гюс, ако Бет наистина е убила Джони Боз, за да натопи Катерин, никой не е трябвало да знае какво се е случило в Бъркли, та макар и толкова отдавна. Но Нилсен е надушил. И това недвусмислено дава мотив на Бет да го ликвидира.

— Да — заклати глава Гюс, — но как по дяволите го е надушил Нилсен? Ако наистина е било така…

— Той беше от Вътрешния отдел. Може би от самата нея.

Гюс се замисли. Нещо в тази история не му харесваше.

— Е, да, но Бет Гарнър не е тази, която си има работа със закоравели убийци. Твоята приятелка напротив наистина е отворила сърцето си за някои от тях.

— Тя е писателка — възрази Ник неуверено. — Това й е работата. Проучвания.

— Твоето обяснение, драги, ми се вижда умряла работа — заяви Гюс. — Поне засега. Може би ще си облекчим живота, ако намерим някой, който знае какво по дяволите се е случило тогава в Бъркли. Трябва да има някой, който знае.

— Знам какво се е случило — настоя Ник. — Катерин ми каза. И всичко, което казва, пасва идеално.

— В твоя мозък бръмчат твърде много бръмбари, ето това пасва идеално.

— Върви по дяволите.

Гюс се усмихна широко.

— Ти да не мислиш сериозно, че ти и тя ще се чукате като зайци, ще се плодите като мишки и ще си живеете щастливо и доволно? Човече, опомни се! Не казвай на стария си приятел, че мислиш такива глупости.

Ник си мислеше нещо подобно, но не събра смелост да го признае.

— Не знам какво по дяволите да мисля.

— Добре — рече Гюс с въздишка на облекчение. — Значи все още има надежда за теб.

— Трябва да има някаква възможност да се изясни тази работа. Както казваш, все някой трябва да знае.

— Ами може би трябва да се поучим от твоята приятелка и да разучим това-онова. Ще се заема с нея и ще потърся някой, който може да запълни празнотите.

— И как смяташ да го направиш?

— Ами виж сега, мойто момче, работата е там, че съм ерудиран професионален полицай. И това е истински късмет за двама ни.

Ник се усмихна:

— Значи ти се заемаш с нея. А аз продължавам с Бет.

— Точно обратното.

— Добре де, но има някои неща, които трябва да се проверят.

— Обзалагам се, че съм прав, а ти здравата си се оплел — заяви Гюс убедено.

— Ще видим.

Гюс кимна.

— Ще се срещнем на същото място след двадесет и четири часа. Ще видиш моето момче, ще видиш, че твоят престарял партньор още не е за вторични суровини.