Първичен инстинкт
- Автор: Осбърн Ричард
- Язык: болгарский
- Переводчик: Десислава Лазарова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Първичен инстинкт». Краткое содержание книги:
— Само един път? Спала си с нея веднъж и повече никога не си я видяла. Така ли е?
Бет Гарнър се поколеба за миг.
— Не… не беше толкова просто… Тя разви… някаква фиксация към мен. Преследваше ме навсякъде. Правеше си косата като моята. Носеше същите дрехи. Досаждаше ми. Тормозеше ме. Беше страшно. Беше ме страх от нея. И сега ме е страх. Тя е опасна жена, Ник, ти сам се убеди в това.
Ник кимна. Новата, огледално обърната версия на историята го изуми. Думите на Бет Гарнър, реакцията й бяха почти идентични с тези на Катерин Трамел. Въпросът беше кой е бил мъчителят и кой жертвата.
— Това ли ти разказа? — попита Бет.
Ник поклати глава.
— Не съвсем. Според нея ти си развила фиксация.
— Аз!
— Ти си носила същите дрехи като нея. Ти си боядисала косите си руси.
— Да, боядисах си косата — ядоса се Бет, — но това нямаше нищо общо с нея. По едно време дори я носех червена. Нали ти казах, че бях млада, експериментирах.
— Познаваше ли Ноа Голдстейн?
— Посещавах лекциите му — отвърна Бет.
Ник внезапно почервеня.
— Ти си видяла всички документи по този случай, Бет! Фил ти е дал копия от всичко. Ти си знаела всичко за Катерин Трамел и си мълчала, през цялото време. Как по дяволите ще обясниш това?
— А какво друго ми оставаше? Какво трябваше да направя? Да дойда при вас, смахнати ченгета, и да кажа: аз, приятелчета, не съм лесбийка, обаче истината е, че преди десет години наистина свърших тази работа с вашата заподозряна — Бет се обърна рязко, обхвана с ръце раменете си, сякаш искаше да се стопли. В очите й се появиха сълзи. — Звучи много смахнато и странно, когато един психолог говори така, но се чувствах неловко. Това беше единственият път, когато съм била с жена.
— Да не мислеше, че ще ни шокираш? За бога, Бет, та ние сме ченгета!
— Да, точно това сте вие, ченгета. И за нула време цялата централа щеше да го узнае. Малки вицове, кискане в съблекалните — тя си пое хрипкаво дъх, опита да се овладее. — Както и да е, това не е важно.
— Тогава кое е важно?
— Важно е, Ник, че си затънал до гуша. Тя наистина е болна, не разбираш ли. Не забелязваш ли какво става тук? — Бет го погледна в очите, помоли го с поглед, направо просеше с очи да й повярва. — Не знам дали не инсценира нещо като отмъщение, но тя е планирала всичко това. Тя знае, че съм била в Бъркли. Знае, че съм познавала Ноа Голдстейн. Тя си е намислила всичко това. Иска да те накара да мислиш, че аз съм вманиачена по нея. Иска да ме доведе на връвчица при теб и да каже: ето го тук чудовището, което уби Джони Боз.
— Няма никакви връвчици — отвърна Ник разгневен. — Тя не знае коя си. Тя ми разказа за Лиза Оберман. Не за Бет Гарнър.
— Не мога да повярвам, че си толкова тъп — ядоса се Бет. — Тя прекрасно е знаела, че ти ще откриеш коя е Лиза Хоберман. Нали си ченге. Я ми кажи, как ти го каза… Искаш ли да отгатна. Не ти ли го каза между другото, сякаш е нещо незначително? — Бет се изсмя, но това беше измъчен, озлобен смях. — Не ти ли го прошепна в леглото, Ник? Ами да. Аз бих направила така.
Ник се отвърна от нея, спомняйки си потръпването на Катерин, докато разказваше ужасната история за Лиза Хоберман.
— Защо си сменила името си, Бет?
— Защото се омъжих. Мъжът ми ме наричаше Бет.
— Омъжила си се? Не знаех, че си била омъжена…
— Това не те и засягаше — извика тя. Сетне махна, като че ли вече нямаше значение. Нека узнае всичко. Нямаше причина да крие, че е била омъжена и после е развела. — Запознах се с него на един курс по медицина. Бяхме заедно на стаж. Той получи място в клиниката в Салинас. Бракът ни не трая дълго…
— Колко дълго?
— Изобщо не трая дълго… Ник, наистина ли мислиш, че аз… че аз бих могла да убия някого? Та аз дори не съм срещала Джони Боз. Дори не бях чувала за него.
В главата на Ник цареше пълен хаос. Той вече не знаеше на кого и какво да вярва. Тръгна да си върви.
— А какво ще кажеш за Нилсен? — викна след него Бет. — Какъв мотив бих имала да го убия? Всичко това изобщо не съвпада, Ник, ето върху кое би трябвало да размислиш.
Ник мислеше. Само че не искаше да говори за това, поне не с нея. Той опипа счупеното резе на вратата.
— Направи нещо с тази ключалка. Достатъчно тъмни субекти се мотаят наоколо.