Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
Разправяха още, че съблазнените девойки, които са се самоубили, след като са премахнали децата си, бродят там, в Йомфрудал, заедно с други нещастници, които не са били опети, преди да бъдат погребани. Затова никой човешки поглед не можеше да проникне в тежкия мрак на това прокълнато място, където денем и нощем от там се чуваха жалбите и риданията на каещите се.
През по-светлите нощи можеше да се забележи как от пропастта се издигат мъгливи сенки и онези, които виждаха по-надалеч и по-ясно, твърдяха, че това са голи жени, които играят с разплетени коси под звуците на една толкова омайна и пленителна музика, че никое човешко същество не е в състояние да й устои.
Друг път оттам се чуваше вой, последван от гръм, което според старите означаваше, че прокълнатите души са се изкачили на пътя и тогава човек трябваше да се кръсти и да бяга.
В Ховланд — голямото имение на изток от Боргланд, от другата страна на пътя — една вечер организираха увеселение и бяха наели цигулари да им свирят за танците.
На увеселението бяха поканени всички благородни младежи от околността.
Бьорндал беше представен само от един гост — Туре.
Всички погледи го следяха.
Рядко можеше да се види толкова красив младеж. Прекрасните му очи излъчваха неотразимо очарование, а в стройното му тяло дишаха сила и ловкост.
На това увеселение щяха да присъстват най-отбрани гости. Поканени бяха семействата на най-изтъкнатата аристокрация, дори семейство Боргланд заедно с близки от града. Мнозина идваха пеша, защото разстоянията не бяха големи и младежите изпитваха голямо удоволствие да пристигат на групи и да се връщат пак така.
Обществото от Боргланд пристигна със звън от саби. Цветните военни униформи се открояваха между черните вечерни облекла, ботушите лъщяха и копчетата на куртките святкаха почти колкото лукавите погледи на тези младежи, начело на които вървеше най-красивата сред девойките — Елизабет фон Гал.
При тази блестяща и аристократична компания Туре не можеше да се надява, че ще има обичайния си успех. Тук се бяха събрали офицери, които носеха най-благородните имена в страната. Те бяха синове на аристократи и на генерали от кралската войска. Кой щеше да спре поглед върху този селянин, върху този дивак, слязъл от тъмните гори на север?
Висок и изправен, с вдигната глава и със скръстени на широките си гърди ръце, сдържан и мълчалив, Туре стоеше недалеч от вратата, през която трябваше да влязат гостите от Боргланд. Домакините ги очакваха с нетърпение, защото без тях празникът нямаше да бъде достатъчно бляскав, весел и оживен.
Когато ги чуха да пристигат, всички станаха и обърнаха погледи към вратата, освен Туре Бьорндал. Той продължаваше да стои напълно неподвижен, с все същата високомерна и горда поза, полуобърнат към вратата, през която влезе групата гости от Боргланд. Те поздравиха отдалеч познатите с кимване и усмивка и се ръкуваха само с домакините.
Минаха край Туре, но той не им обърна никакво внимание.
Какво общо имаше той с тях?
Все пак неговото присъствие не остана незабелязано за госпожица Елизабет, която, след като го погледна веднъж бегло, отново върна погледа си на него с някакво весело любопитство.
Може би го познаваха в Боргланд? А може богатството на неговия род и славата му на опасен съблазнител да бяха причина за проявеното от нея внимание?
Туре продължаваше да стои на същото място и в същото положение, когато госпожица Елизабет, която се връщаше от празнично осветената и украсена с цветя зала за танци, мина край него.
Може би тя се бе върнала, за да го види пак, защото очите й светнаха, когато го съзря на същото място? Може би се чувстваше отегчена от младежите, които бе довела със себе си, и този младеж я беше впечатлил, защото беше единственият, който още не се бе преклонил пред нейната красота?