Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
— През последните дни често мислих за баща си… и за теб, Даг! И той като теб имаше големи грижи с разни парични предприятия и умря така бързо и неочаквано!…
Даг трепна, защото разбра какви мисли се криеха зад тези думи: за пръв път дръзваха да му кажат нещо, в което се съдържаше скрит упрек. Често, когато срещаше погледа на Дортея над наведените глави на другите, той се чудеше на неговия израз. В него беше разчел намек за горещо съчувствие, без да разбере точно какво означава. Опитваше да чете мислите й по израза на лицето и страданието, което забелязваше у нея, го беше накарало да се реши да й говори, както току-що направи това в градината. Едва сега започна да му става ясно какво точно означаваше изразът на нейния поглед. Смутен, с пресилена усмивка, той отговори:
— Не паричните дела са причина за смъртта на твоя баща.
Дортея продължаваше да стои с наведена глава и неспокойна, сякаш й беше необходимо огромно усилие да преодолее чувството на страх и почит, което й вдъхваше Даг, и да успее да изкаже искрено своята мисъл. Но с онази смелост, която понякога се появява и у най-слабите същества, Дортея дръзна да доизрече цялата си мисъл:
— Вярно е, че баща ми не умря от това… но смъртта може да настигне човек по всяко време… Човек трябва да бъде винаги готов да я посрещне и да не живее само с мисъл за богатство и пари.
— О, човек има достатъчно време, за да се приготви да посрещне смъртта — отговори засегнат Даг.
Със сведен поглед, Дортея едва дишаше. И сякаш събираше всичките си сили, за да изрази онова, което тежеше на сърцето й, онова, което не бе имала досега смелост и случай да му каже. Вдигна глава, погледна го в очите и изрече тихо и решително:
— Парите правят човека жестокосърдечен… и суров! Да, Даг, хората, които живеят по-встрани от грубата реалност, тези, които не се занимават активно с търговски сделки, са по-впечатлителни и по-чувствителни. Те разсъждават за нещата от живота по по-естествен и здрав начин от онези, които са заети непрекъснато и единствено със сделки и пари.
Даг бе смаян от това, което чу. Той познаваше достатъчно Дортея, за да разбере, че зад думите й се крие нещо много повече от онова, което бе дръзнала да му каже. Направи усилие над себе си, за да не изглежда засегнат, и с по-твърд глас отговори:
— Да бъдеш справедлив не означава да се отклониш от дълга си!
В тази тежка за него минута той намери подкрепа в думите, които неговият покоен баща често обичаше да казва: „Дългът на човека…“.
Дортея бе поставила крак върху първото стъпало на стълбището, но се спря, отново се обърна към него и отговори:
— Наш пръв дълг е да бъдем милостиви…
На следната сутрин госпожица Дортея беше намерена от прислугата мъртва в леглото си. Както безшумно бе изминала земния си път, така тихо бе влязла и в небитието.
Терезе горчиво оплака сестра си. Към голямата й скръб се прибавяше и угризението, че твърде малко бе участвала в живота на Дортея. Всички ратаи и прислужници дълбоко скърбяха за покойната, но отчаянието на Стине Крюсе беше безгранично. Тя се молеше на Бог да прибере и нея.
Цялото село взе участие в погребението на госпожица Дортея. Изминаха седмици, но споменът за нея оставаше жив. През есента, когато вечерният здрач започна да пада по-рано, някои захванаха да твърдят, че са видели госпожица Дортея да се разхожда в градината; други — че са я видели седнала на балкона на стаята й, загледана в далечината над селото, и че дори са чули през тихите нощи звуците на старото пиано в салона.
Нощта влияе различно на хората. Будувайки в мрака, едни набират смелост за осъществяване на решенията си, други биват изкушавани да вършат злини, а трети трупат страх в душите си.
В селото в равнината и в районите на юг от тях много хора не можеха да спят спокойно при мисълта за господаря от север, за Даг Бьорндал, който ги смазваше с безкомпромисната си и безмилостна власт. Други, които не бяха негови длъжници, също не намираха сън и спокойствие от постоянния страх да не би ипотеките им да сменят собствениците си и да попаднат в неговите страшни ръце.
Ужасът, който вдъхваше днешният господар от север, не бе бил никога толкова голям, дори и в по-старо време.