Играч първи, приготви се

Резултатът ми се бе увеличил със 100000 точки, а до цифрите сега се бе появила икона на порта с меден цвят. Медиите (и всички останали) сигурно не бяха отлепяли погледи от Класацията от снощи и сега целият свят знаеше, че съм минал през Първата порта.

Бях твърде изтощен, за да мисля за последствията. Исках единствено да поспя.

Изтичах по стълбите до долния етаж и влязох в кухнята. Ключовете за колата на семейство Холидей висяха на закачалка до хладилника. Грабнах ги и изтичах навън. Колата (здравата кола) бешеФорд Тъндърбърд,модел от 1982 г. Двигателят запали при втория ми опит. Изкарах на заден ход от алеята и потеглих към автогарата.

Оттам се телепортирах обратно в транспортния терминал до училището ми на Лудус. Отидох до шкафчето си, прибрах в него всички съкровища, доспехи и оръжия, с които аватарът ми се беше сдобил, и накрая излязох от ОАЗИС.

Свалих визьора си в 6:17 часа. Разтрих кървясалите си очи и огледах тъмното скривалище, като се опитвах да осмисля всичко, което ми се бе случило.

Внезапно осъзнах колко студено беше в микробуса. Бях пускал и спирал малката печка цяла нощ, но батериите ѝ се бяха изтощили. Бях твърде уморен, за да се кача на велоергометъра и да ги заредя. А нямах сили да се върна и в караваната на леля. Но слънцето скоро щеше да изгрее и знаех, че мога да поспя в скривалището, без да умра от измръзване.

Плъзнах се от стола на пода и се сгуших в спалния си чувал. Когато затворих очи, започнах да размишлявам върху гатанката за Нефритения ключ. Но няколко секунди след това сънят ме победи.

Сънувах нещо. Стоях сам по средата на осеяно с трупове бойно поле срещу няколко различни армии. Пред мен имаше армия от Шестици, а по фланговете ме бяха обградили няколко ловни клана с мечове, пушки и мощни магически оръжия.

Погледнах надолу към тялото си. Не беше тялото на Парзивал, а моето собствено. В дясната си ръка държах детски пластмасов меч, а в лявата — голямо стъклено яйце. Изглеждаше досущ като стъкленото яйце, което причини големи мъки на героя на Том Круз вРискован бизнес,но някак си знаех, че в съня ми това е Великденското яйце на Холидей.

А аз стоях там и държах Яйцето пред очите на целия свят.

Вражеските армии нададоха едновременно свиреп боен вик и се спуснаха към мен. Настъпваха към мястото, на което стоях, с оголени зъби и кървясали очи. Идваха за Яйцето, а аз нямаше как да ги спра.

Знаех, че сънувам, и очаквах да се събудя, преди да стигнат до мен. Но не се събудих. Сънят продължи, изтръгнаха Яйцето от ръцете ми и ме разкъсаха на парчета.