Магията на сенките

– Е, имаше и доза еротично любопитство. Не е изненадващо, нали? Двамата сме големи хора, нищо човешко не ни е чуждо и сме поставени в изключително странна ситуация. Получи се внезапно и страстно привличане и това е всичко.

Конър кимна, сякаш обмисляше тезата ѝ.

– Не бих оспорвал и това, освен едно нещо.

– Какво точно?

Както се бе излегнал удобно на дивана, той толкова бързо се надигна, че не ѝ остана и миг да се подготви. Вдигна я на ръце, извъртя я към себе си и прикова уста към нейната.

Последва ново страстно привличане, светкавично, дълбоко и поразяващо сетивата. Някъде в съзнанието едно гласче ѝ нареждаше да го плесне през лицето и да върне нещата в нормалния им ред, но останалата част от нея бе прекалено заета да поглъща онова, което той ѝ даваше.

После той подръпна леко плитката ѝ в познатия приятелски жест, при което устните им се разделиха, но останаха с приближени лица. Толкова близко бяха, че очите му, които познаваше като своите, придобиха по-наситен и дълбок зелен цвят с проблясъци на златисто тук-там.

– Това нещо.

– Просто е… – Този път тя се притисна към него, не можеше да устои, усети как сърцето му се разтуптява до нейното. – Физическа реакция.

– Така ли?

– Така. – Насили се да се отдръпне, после да стане – щеше да е по-безопасно, мислеше си тя, ако помежду им имаше известно разстояние. – И още нещо, Конър, трябва да помислим, двамата трябва добре да помислим. Приятели сме и винаги сме били такива. А сега сме част от един кръг, който не бива да бъде излаган на риск.

– Какъв е рискът?

– Ако правим секс…

– Страхотна идея. Аз съм “за”.

Макар да поклати глава, тя не можа да сдържи усмивката си.

– Ти би бил “за” поне на всеки час. Но сега става дума за теб и мен и какво ще правим, предвид възможните усложнения и напрежението, което може да се натрупа, както често се случва, когато сексът се намеси?

– Когато се прави добре, сексът разтоварва напрежението.

– За известно време. – Макар точно сега мисълта за секс с него да ѝ докарваше доста напрежение. – Но може да усложним доста нещата – между нас двамата, а и останалите, когато най-малко можем да си го позволим. Трябва да се фокусираме върху това, което трябва да се свърши, и да държим личните напрежения далеч от задачата, доколкото е възможно.

Напълно спокоен, той си взе бирата, за да я допие.

– Това ти казва неуморният ти мозък, който все пресмята какво следва, без да остави останалата част от теб да се наслади на момента.

– Всеки момент преминава в следващия.

– Точно така. Затова, ако не му се насладиш, преди да е преминал, какъв е смисълът изобщо?

– Смисълът е да виждаш ясно нещата и да си готов за следващия момент и за онзи, който следва после. И ние трябва да помислим за всичко това, и то много добре. Не можем просто да скочим в леглото, защото и на двамата ни се иска. Грижа ме е за теб и за останалите прекалено много, за да си го позволя.