Магията на сенките

– Правиш ми предложение върху гърба на коня и докато и двамата миришем на сяра?

– Струва ми се романтично и запомнящо се. Виж. – Той го сложи на пръста ѝ, лекичко го чукна. – Ето, по мярка ти е, както казах. Сега ще трябва да се омъжиш за мен.

Тя погледна пръстена, после отново него.

– Явно ще се омъжа за теб.

Той я притегли за сладка целувка въпреки неудобната поза.

– Дръж се здраво – каза той. И двамата полетяха.

Звярът търсеше леговището си и се влачеше по земята – повече сянка, отколкото вълк, повече вълк, отколкото човек. Черната му кръв оставяше обгорена диря.

Знаеше само болка и омраза, и ужасяваща жажда. Жажда за мъст.