Търговска къща

— Дявол да го вземе, Грегор, май ще трябва тук да пренощуваш.

— Не, тази вечер не мога — отвърна раздразнено Суслов. — Казах ти, че съм обещал на Джини да се видим довечера за последен път.

От обиска насам Суслов бе обзет от безумна ярост, която се подхранваше от необичаен страх — страх да не го повикат някоя сутрин в полицейското управление, страх, че засичането на дешифрираната каблограма може да има катастрофален ефект, страх, че Центърът може да е недоволен от загубата на Ворански, който бе изгонен от Хонконг, от унищожаването на радиостанцията им, от случая с Меткин, страх от пристигането на Коронски и евентуалното отвличане на Дънрос. Толкова много неща се объркаха при това пътуване, помисли си той съкрушен — прекалено дълго бе в тази игра, за да храни някакви илюзии. Дори и разговорът му с Крос по телефона по време на петата серия не го успокои.

— Не се притеснявай, Грегор, това е стандартна призовка. Само няколко въпроса за Ворански, Меткин и т.н.

— Какво, за Бога, означава „и т.н.“?

— Не знам, сега Съндърс заповядва, не аз.

— Роджър, трябва да ме прикриеш.

— Вече съм се погрижил. Виж какво, тази работа с отвличането никак не ми харесва.

— Центърът настоява, затова моля те, помогни на Артър в подготовката. Ако не успееш да забавиш отплуването ми, ще трябва да изпълним заповедта.

— Съветвам ви да не го правим. Това е моят район и ви съв…

— Центърът е одобрил плана и ако ни заповядат, ще трябва да го изпълним! — Суслов искаше да накара Крос да замълчи, но той беше най-важният им агент в Азия и трябваше да внимава да не го обиди.

— Можем ли да се видим довечера?

— Не, но ще ти се обадя. В 4? В 10.30? — четири беше новият им код за 32-и апартамент в „Синклер тауърс“, 10.30 означаваше 21.30.

— Дали е разумно?

Суслов дочу познатия сух самоуверен смях.

— Разбира се. Тия идиоти едва ли ще дойдат пак. Няма страшно. Гарантирам.

— Добре. И Артър ще дойде. Трябва да обсъдим още веднъж плана.

Клинкър рязко зави, за да не се удари в едно такси, което му засече пътя, и изруга, после натисна спирачките, огледа пътя отпред и пак запали. Суслов забърса стъклото от своята страна.

— Проклето време — изруга той, замислен за друго. Ами какво да правим с Травкин? Тъпото копеле, как можа да падне, и то след финала. Помислих, че е спечелил. Тъп дисидент. Един истински казак не би се наредил така. Значи вече е вън от играта, и той, и неговата саката стара вещица, принцесата с изпочупените кокали.

Как сега да примамим Дънрос в апартамента утре, а не във вторник, както се бяхме разбрали с Травкин. Довечера или утре. Най-късно утре вечер. За това трябва да се погрижат Артър или Роджър. Те са ключовите фигури в плана на Дънрос.

Или досиетата, или Дънрос — преди да замина. Те са единственият ми шанс пред Центъра.