Смъртта на една марионетка [bg]

Продължи да зяпа Къли и накрая Барнаби се принуди да ги запознае.

— Вашата дъщеря.

Барнаби напълно разбираше удивеното изражение на Трой. Всеки път, когато Къли се връщаше у дома, самият той се учудваше, че това елегантно, гордо стъпващо същество е плод на неговите гени.

— Изненадан съм, че досега не сме се срещали, Къли.

— Уча в Кеймбридж. Последна година.

Сигурно, помисли си госпожа Трой и направи мрачна асоциация с приказките за орисниците, които дават на едни деца много, а на други — нищо.

— О, това е моята съпруга, Мори. — Двете млади жени докоснаха ръцете си.

— Мори коя? — попита Къли.

— Трой — отвърна Морийн и в очите й пламна искра.

За пореден път Барнаби отведе дъщеря си настрани, за да си спести неприятности. Тръгнаха към залата и видяха Тим: излезе тичешком от кабината, огледа се набързо и чевръсто заслиза по стълбите. Междувременно Харолд мина като буреносен вятър през кулисите, хвърляше убийствени погледи, пълни с отвращение, към сценичните работници, които единствени през цялата катастрофална първа част не бяха сгазили лука почти никъде, и сега в мъжката гримьорна размахваше ръце и изсипваше негодуванието си на велик импресарио.

— Никога… ама никога, през целия си живот като режисьор — ревеше той — не съм виждал такава гротескна проява на умопомрачителна некомпетентност. Да не говорим за пълната липса на веризмо50. Всички играете отвратително. С изключение на Салиери.

— Извинявай, но аз не съм играл отвратително — каза Николас гневно.

— Объркахме се от осветлението — заоправдава се император Йосиф. Но за нещастие добави: — Макар че е чудесно.

— Досега трябваше да сте свикнали с моето осветление — кресна Харолд, морав от гняв.

Ченето на Николас увисна и той зяпна режисьора. Беше се чудил как ли ще реагира Харолд на предизвикателното непокорство на Тим. Представяше си какво ли не: с ледено спокойствие го уволнява на мига или изпада в нервен изблик и яростно се отдава на неконтролируемата си склонност да се самоизтъква. Само за едно не бе помислил, а и за нищо на света не би се сетил за възможността Харолд спокойно да си присвои новия проект и да го представи като свой.

— Най-много да глътнеш някоя муха така, Николас — подметна Харолд. — Нямам какво повече да ви кажа. Всички ме разочаровахте. Да, и ти, Моцарт. Няма защо да ме гледаш така. Къде ти е сабята?

— О! — Едва сега Николас разбра защо не се беше спънал в нея, когато седна пред пианото. — Съжалявам.

— Не е достатъчно. Искам да се вземете в ръце… Не, искам да се преобразите до един — във второто действие. Можете. Виждал съм ви да работите чудесно. Вървете и им покажете на какво сте способни.

Завъртя се и излезе. След миг го чуха да държи високопарна реч в съседната гримьорна.