Престъпления с неочакван край. Том 2 [bg]

— За хубавите неща — каза тя.

Вдигнаха наздравица и отпиха още вино.

— Добре, а сега да ти кажа какво открих.

Сандра Мей пое дълбоко въздух, а после и глътка вино.

— Давай.

— Съпругът ти… Да бъда ли честен с теб? — попита той и когато тя кимна, каза: — Укривал е пари.

— Укривал?

— Е, може би думата е твърде силна. Да речем, че ги е насочвал към места, които е адски трудно да се проследят. Изглежда е вземал част от печалбата на компанията през последните няколко години и е купувал дялове в чужди корпорации… Никога ли не ти е споменавал за това?

— Не. Не бих го одобрила. Чужди компании? Аз съм против дори и да се играе на американската фондова борса. Смятам, че хората трябва да държат парите си в банката. А още по-добре — под кревата. Такава беше философията на майка ми. Наричаше я „Първа национална матрак-банк“.

Той се разсмя. Сандра Мей допи виното си и Ралстън доля чашата ѝ.

— За колко пари става въпрос?

— Малко над двеста хиляди.

Тя премигна.

— Господи, определено бих се възползвала от тях. И то в най-скоро време. Има ли начин да ги получа?

— Струва ми се, че да. Но съпругът ти е бил доста потаен.

— Потаен? — тя проточи думата.

— Усилено се е стремил да укрие тези авоари. Би било много по-лесно, ако знаех защо го е правел.

— Нямам никаква идея. — Тя вдигна ръка и я отпусна върху силното си бедро. — Може би е предвиждал парите за времето, когато ще се пенсионира.

Ралстън се усмихна.

— Нещо глупаво ли казах?

— Мястото, където отделяш пари за пенсионирането си, се нарича пенсионен фонд. Не Кайманови острови.

— Незаконно ли е това, което е правел Джим?

— Не непременно. Но би могло да е. — Той пресуши чашата си. — Искаш ли да продължавам?

— Да — твърдо каза Сандра Мей. — Каквото и да коства, каквото и да откриеш. Трябва да взема тези пари.

— Тогава ще го направя. Но ще бъде трудно, много трудно. Ще се наложи да предявим искове в Делауеър, Ню Йорк и Каймановите острови. Можеш ли да отсъстваш оттук за няколко поредни месеца?

Последва пауза.

— Бих могла. Но не ми се иска. Тук е домът ми.

— Е, би могла да ме упълномощиш да се заема с това. Но не ме познаваш достатъчно добре.

— Нека да помисля върху това. — Сандра Мей махна шнолата от косата си и остави русите кичури свободно да се разпилеят. Отметна глава назад, загледана в небето, звездите и омагьосващата почти пълна луна. Осъзна, че съвсем не се бе отпуснала върху верандата, а върху рамото на Ралстън. Не се отдръпна.

После звездите и луната изчезнаха, изместени от тъмнината на неговия силует. Той я целуваше, обвил ръка около тила ѝ, след това около шията ѝ, сетне се плъзна към предната част на сукмана ѝ и разкопча копчетата, които придържаха презрамките около раменете ѝ. Тя отвърна на целувката му силно. Ръката му се придвижи към гърлото ѝ и разтвори най-горното копченце на блузата, която тя носеше закопчана догоре — така, както я беше учила майка ѝ, че винаги трябва да правят порядъчните дами.