Трескав блян [bg]

За Абнър Марш нощта продължаваше. Беше хапнал малко, за да успокои стомаха и страховете си, а след това се върна в каютата. Сънят обаче не желаеше да го утеши. Часове наред се взираше в сенките. Мислите му препускаха, прескачаха от подозрение към ярост и дори вина. Между тънките колосани чаршафи той се потеше като свиня. Когато го застигнеше унесът, се мяташе, въртеше и често се будеше. Откъслечните му несвързани сънища бяха изпълнени със скрит смисъл: кръв, горящи параходи, жълти зъби, Джошуа Антън Йорк, блед и студен, окъпан в алена светлина.

Следващият ден беше най-дългият в живота на Марш Всичките му мисли се въртяха отново и отново около едно и също. По обед вече знаеше какво трябва да направи. Бяха го хванали и това нямаше как да бъде поправено. Можеше единствено да признае своята вина на Джошуа. Дори това да означава край на съдружието им. Така трябваше да постъпи, въпреки че мисълта да загуби „Трескав блян“ го изпълваше със слабост, почти го поболяваше. Почувства отчаяние като в онзи ден, когато видя отломките, в които ледът бе превърнал корабите му. Това щеше да го довърши. Вероятно го заслужаваше, задето бе предал доверието на Джошуа. Нещата със сигурност не можеха да продължат както преди. Йорк трябваше да чуе цялата история от собствената му уста. Това означаваше, че трябва да стигне до него преди Катрин. Даде инструкции на целия екипаж: „Искам веднага да ми съобщите, когато се върне. Без значение кога и какво върша, трябва да ми кажете на момента. Ясно?“ След това зачака. Опита да намери някакво утешение в прелестната вечеря: печено свинско със зелен боб и лук и половин боровинков пай за десерт.

До полунощ оставаха два часа, когато един моряк го потърси.

- Капитан Йорк се връща. С него има и други хора. Господин Джефърс ги настанява в каютите.

- Джошуа качи ли се в стаята си? - попита Марш.

Морякът кимна. Абнър грабна бастуна си и тръгна натам. Изпита кратко колебание, когато се озова пред вратата на Йорк. Изпъна широките си рамене и почука силно с ръкохватката на бастуна. Джошуа отвори чак след третия път.

- Влез, Абнър - каза той с усмивка.

Марш прекрачи прага, затвори зад себе си и се подпря на вратата. В това време Йорк прекоси стаята и се захвана с онова, което бе прекъснал. Беше извадил сребърен поднос и три чаши и тъкмо посягаше към четвъртата.