Дяволът държи свещта [bg]

Къдриците на Скаре винаги привличаха вниманието. Сега в него се бе загледала тийнейджърка, застанала при статива за вестници. Без полза. Той беше зает с други неща. Винтер, естествено, имаше право. Зип криеше нещо. Увереността в това съперничеше с вярата му в Бога. Какво каза Сейер? „Хората винаги имат причина да мълчат, дори не е нужно тя да е особено добра“. Същевременно съзнаваше сериозността на положението. Не ставаше въпрос за пътуване с ферибота до Дания. Сепна се, защото опашката се придвижи леко напред. Беше четвърти поред. Отпред стоеше възрастна жена в кафяво палто. Ако надникнеше през рамото й, щеше да види какво има в пазарската й количка. Забавляваше се да наднича в чуждите колички. От покупките на хората си правеше забавни заключения. Жената бе купила шише за хранене от прозрачна пластмаса; препарат за промиване на рани и памук; три шишета белина и свещник за малки кръгли свещички от отделението за нехранителни стоки. Нямаше ли да си купи храна? Протегна врат и надзърна в другите колички. Като цяло се наблюдаваха комбинации, които си пасваха по естествен начин. Например четири млека, хляб, кафе и замразени котлети. Каса бира, два пакета чипс, „Ние мъжете“ и цигари. Пелени, бебешка храна в бурканчета, тоалетна хартия и банани. Но това в количката пред него представлявате по-скоро хаос. Беше му забавно. Взираше се в палтото й, по чиято повърхност се забелязваха малки топченца. Тя пристъпи напред. Държеше здраво дръжката на количката. Жената не беше особено висока, но здраво сложена и тежка. Виждаше я само отзад и се затрудняваше да определи дали е на петдесет или седемдесет. Сивата й коса беше стегнато прибрана и подредена. Носеше ниски боти с дебели токове. Той се замисли за шишето за хранене. Сигурно е за някое внуче. Погледна към своята количка. В нея имаше лук, чушки, ориз, литър и половина кока-кола, три вестника и пликче желирани човечета. Потупа се по джоба, за да провери дали има цигари. Дали да не си вземе един пакет „Меджик“21 от наредените на лавицата до касата? Ще хвърли дълбок поглед в очите на касиерката и кратко ще изкоментира: „О, представете си, щях да забравя най-важното!“ Често играеше тази игра. Скаре пристъпи напред. Жената в кафявото палто постави покупките си на лентата, плати и ги сложи в плик, без да отрони и дума — нито „благодаря“, нито „заповядайте“. Нито пък погледна касиерката в очите. Сякаш беше капсулована в собствения си свят. И изчезна. Изведнъж Скаре съзря нещо в ъгъла на лентата. Беше забравила шишето за хранене.