Изгубената реликва [bg]

Стъписа се. Обърна се. Правилно ли беше чула?

Уокър я гледаше втренчено, държеше радиостанцията високо пред себе си.

— Трябва да чуеш това, шефке.

Дарси пое радиостанцията и този път гласът беше съвсем разбираем.

— База до Алфа едно… изтеглете се. Повтарям, изтеглете се незабавно. Наложително е спешно да се явите в централата. Разбрахте ли? Край.

Маклафлин и Уокър се спогледаха стъписани. В продължение на безкраен миг й се искаше да не се подчини на командване, което се опитваше да измъкне от ръцете й славата. Това беше неин случай. Неин арест. Никой не можеше да я лиши от това.

После размисли. Преглътна с усилие. Чувстваше сърцето си като къс олово в гръдния кош.

Как е възможно да й се случи нещо подобно?

Гледаше като замаяна как от микробусите изскачат командоси и заобикалят преобърнатия рейндж роувър, стиснали автомати и електрошокови палки пред бронежилетките си. Тези хора си знаеха работата. Не беше много отдавна, когато Дарси беше една от тях, и не можеше да отрече, че Гремаж попада в добри ръце. Само за секунди той и другите трима ранени пътници от джипа бяха проснати по очи на мократа трева и китките им бяха закопчани зад гърба. Взеха оръжията им и ги прибраха в пликове за веществени доказателства. Един от командосите извади от рейндж роувъра бял пакет колкото тухла, увит в смачкан найлон. После посочи към седалката, все едно ги подкани: „Елате и вижте това“.

И така, поетият риск си струваше. Дарси се усмихна, но усмивката й беше горчива, защото виждаше как нещата се изплъзват от ръцете й. Прииждаха още полицаи, които се заеха с тълпата, която се събираше бързо около купчината смачкани автомобили. Вече бяха дошли три линейки и парамедиците се грижеха за ранените.