Четвъртата маймуна [bg]

Не си спомням да съм заспивал, но сигурно съм задрямал в определен момент, защото се събудих в леглото си, облечен с най-хубавата си пижама и със страшно главоболие, пулсиращо в слепоочията. Утринното слънце проникваше през щорите и пареше очите ми толкова ожесточено, та си помислих, че светлината ще ме ослепи.

Снощи татко ми се скара, че съм пил, и аз се опитах да му обясня защо съм го направил, но той не искаше да слуша. Или пък може би ме чу. Голяма част от вечерта представляваше размазано петно в паметта ми.

Отметнах одеялата и провесих крака на пода. Въпреки че го направих много внимателно, сблъсъкът с пода се разпространи в тялото ми и се стрелна право към главата ми. Помислех си да легна отново под топлите завивки и да спя може би година и нещо, но знаех, че ако не стана скоро, родителите ми със сигурност ще влязат да ме потърсят. В нашата къща, ако не си на масата за закуска до девет, обслужването приключва и ще се озовеш пред хладилника с празна чиния и къркорещ корем. Майка ми го заключваше. Точно в девет тя затваряше хладилника и слагаше на вратата лъскав нов катинар "Стенли". Хладилникът оставаше заключен до обяд и процедурата се повтаряше до вечерята. Можех да постя до обяд, но нещо ми подсказваше, че малко храна в корема ми ще ми помогне с остатъчното въздействие на пиянството от предишната нощ и вероятно ще ме оправи за остатъка от деня.

Дрехите ми от вчера бяха захвърлени на купчина в краката ми и се наканих да го облека, когато долових миризма на повърнато, разнасяща се от тениската ми. Не си спомнях да съм повръщал, но нямах причина да мисля, че мръсотията е дошла от някой друг. Защо някой би повърнал в стаята ми? Мисълта беше безумна. Не, по всяка вероятност ми беше станало лошо. Бърбънът очевидно беше почувствал необходимост да напусне малките ми помещения през входната рампа.