Вътрешният кръг [bg]

— Това ме плаши, Били! — проплака Дарси Матис. — Какво става, за Бога?

Били отново стисна ръката й и успокоително прошепна:

— Спокойно, скъпа. Всичко е наред.

Любовта между двамата едва ли не може да се пипне, помисли си с тъга Демарко. Представи си колко ще се промени животът на Дарси, ако нещо се случи с мъжа й, и сърцето му се сви. После се запита как ли се чувства човек, обичан толкова безрезервно.

— Нищо не е наред, Били, и ти го знаеш — тихо подхвърли той.

— Махай се оттук, да те вземат мътните, в противен случай ще пострадаш!

Няма да пострадам, възрази мислено Демарко. Защото си обучен да пазиш хората, а не да ги нараняваш.

— Добре, тръгвам си — каза на глас той. — Но искам да ми се обадиш, ако промениш мнението си.

Подаде му картичка с телефонните си номера, почака малко, после я остави на близката масичка.

— Мисис Матис, искрено се надявам да вразумите съпруга си — подхвърли към домакинята той.

— Не намесвай жена ми! — изсъска Били и заплашително пристъпи напред. Ръцете му бяха свити в юмруци. — Хайде, махай се от къщата ми!

Демарко се върна в колата и остана в тъмното повече от час. Искаше да види дали Били ще хукне към Естъп, но той не го направи. В десет и половина лампите угаснаха, но той се съмняваше, че Били Матис ще спи спокойно.

Извади мобилния си телефон и набра номера на Майк, човека на Ема. Инструкциите му бяха да остане в близост до Естъп, а проследяването на Били Матис да повери на Сами.

— А ти какво ще правиш? — пожела да узнае Майк.

— Ще координирам действията ви — отвърна Демарко.