![Плажът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/2/7/plazht-bg-download.jpg)
Плажът [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс, Паэтро Максин
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-0772-4
- Переводчик: Диана Янакиева Кутева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плажът [bg]». Краткое содержание книги:
„Кралят на бестселърите!“ Пъблишърс Уикли
Манди отговори на третото позвъняване.
— Не отваряй вратата на никого — изрекох задъхано, целият плувнал в пот. Наистина ли се случваше всичко това? Наистина ли Анри бе заплашил да убие мен и Манди, ако не напиша книгата му?
— Бен?
— Не отваряй вратата нито на съседа, нито на техника от кабелната, нито на когото и да е. Манди? Не отваряй дори да са от полицията.
— Бен, плашиш ме до смърт! Сериозно, скъпи. Какво става?
— Ще ти кажа, когато се видим. Сега тръгвам.
Върнах се в дневната, напъхах в джоба всичко, което бе оставил Анри, и тръгнах към вратата. Все още виждах лицето и чувах заплахата му.
Ще се наложи да приведа в действие клаузата за елиминиране… Така не само ще се самоубиеш, но и ще убиеш Аманда. Разбираш ли?
Мисля, че разбирах.
Трейшън Стрийт вече бе тъмна, но оживена от свирещи клаксони и туристи, които пазаруваха или се бяха спрели да послушат уличния музикант.
Качих се в старото си BMW и подкарах към Десета магистрала, изпълнен с безумен страх за Аманда. Колко дълго съм бил в безсъзнание? Къде беше Анри сега?
Той изглеждаше достатъчно представителен, за да мине за примерен гражданин, а обикновените черти на лицето му можеха да се впишат във всякаква дегизировка. Представих си го като Чарли Ролинс, видях го как с фотоапарат в ръка прави снимки на мен и Аманда.
Доколкото знаех, фотоапаратът лесно можеше да бъде прикрит пистолет.
Замислих се за хората, които бе убил на Хаваите — Ким, Роса, Джулия, приятелите ми Ливън и Барбара. Беше ги измъчвал, преди да отнеме живота им, при това толкова професионално, че не бе оставил нито една улика, за която да се уловят полицаите.
Това не беше работа на начинаещ.
Колко хора още бе убил Анри?
Десета магистрала се вля в Четвърта, а след това излязох на Мейн Стрийт. Завих надясно и поех по Пико, минах покрай големия клон на ъгъла на Мейн и Роуз Авеню и се озовах в съвсем различен свят — Венис Бийч, любимо място за младите и безгрижните, както и убежище за бездомните.
Изгубих още няколко минути да заобиколя Спийдуей, докато намеря място за паркиране на една пресечка от дома на Аманда, някога еднофамилна къща, а сега разделена на три апартамента.
Тръгнах пеша по улицата, докато се ослушвах за мотор на приближаваща кола или стъпки от мокасини по тротоара.
Може би в момента Анри ме наблюдаваше, маскиран като скитник, или може би беше онзи брадат тип, който паркираше колата си. Минах покрай къщата на Аманда, погледнах към третия етаж и видях, че в кухнята й свети.
Извървях още една пресечка, после се върнах. Позвъних на вратата, като тихичко си мърморех: „Моля те, Манди, моля те“, докато чух гласа й зад вратата.
— Каква е паролата?
— Сандвич със сирене. Пусни ме.
69.
Аманда ми отвори, а аз я сграбчих, затворих с ритник вратата и притиснах своята любима силно към гърдите си.
— Какво означава това, Бен? Какво се е случило? Моля те, кажи ми какво става.
Тя се изскубна от прегръдката ми, сграбчи ме за раменете и се вгледа изпитателно в лицето ми.
— Цялата ти яка е в кръв. Самият ти кървиш. Бен, да не са те нападнали крадци?
Пуснах и двете резета на входната врата, сложих ръка на гърба й и я поведох към малката всекидневна. Настаних я в креслото и отместих люлеещия се стол.
— Започвай да говориш, става ли?
Не знаех как да го кажа по-внимателно, затова го изтърсих без заобикалки:
— Един тип ме причака пред вратата с оръжие. Заяви, че е наемен убиец.
— Какво?
— Накара ме да повярвам, че е убил всички онези хора на Хаваите. Спомняш ли си, когато те помолих да ми помогнеш да открия информация за Чарли Ролинс от списание „Толк Уийкли“?
— Този Чарли Ролинс, с когото за последен път е била видяна Джулия Уинклър? Той ли е дошъл при теб?
Разказах на Аманда за останалите имена на „Анри“ и маскировките му, как не само го бях срещнал като Ролинс, но и още като Марко Беневенуто — шофьора на семейство Макданиълс.
Описах й как преди няколко часа този тип седеше в дневната на дивана ми, насочил пистолет в гърдите ми, докато ми обясняваше, че е професионален убиец и е убивал много, много пъти.
— Той иска от мен да напиша автобиографията му. Иска „Рейвън-Уофорд“ да я публикуват.
— Това е невероятно — промълви Аманда.