![Истинската история за носа на Пинокио [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/1/5/istinskata-istoriya-za-nosa-na-pinokio-bg-download.jpg)
Истинската история за носа на Пинокио [bg]
- Автор: Перссон Лейф Густав Вилли
- Серия: Еверт Бекстрьом #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-632-3
- Переводчик: Мартин Ненов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истинската история за носа на Пинокио [bg]». Краткое содержание книги:
„Какво ли прави една стара музикална кутийка сред всичкия този алкохол? — запита се Бекстрьом, поклати изненадано глава и постави обратно черното сандъче. — Сигурно е обичал да слуша музика, докато кърка? Странен тип“, помисли си Бекстрьом, понеже той лично обичаше да пие в усамотение и най-добре при пълна тишина.
След това се обади за такси и докато стоеше в салона на първия етаж, реши да се отърве от чантата си, за да избегне злонамерени слухове и обичайното злословене. С кой акъл бе решил да я мъкне със себе си на място, където двама маниаци на контролирането като Ниеми и Ернандес с тяхната пристрастеност към снимането, елиминираха всяка възможност за по-нататъшна лична инициатива. Най-просто би било да каже на чилийското танго кавалерче да мине край службата и да я остави в стаята му.
„Тъжна история“, помисли си Бекстрьом и се спря пред машата холна масичка, която стоеше току пред входната врата. На масичката имаше китайска урна, която би изглеждала чудесно и на неговата собствена холна масичка, и със сигурност би потънала в голямата му чанта. В най-лошия случай заедно с целия букет с клюмнали лалета, които работещата на черно чистачка на Ериксон без съмнение беше пъхнала там предната седмица. „Какво, по дяволите, става с отбора?“, зачуди се Бекстрьом, хвърли бегъл поглед към чантата, която бе стиснал под лявата си мишница, като същевременно вдигна внимателно китайската ваза и внезапно осъзна, че нещо не беше както трябва. Тогава я остави отново на масата, извади цветята и ето го, лежеше там, като мъртва платика на дъното на урната.
„Кьорава работа“, отсъди наум комисар Бекстрьом, понеже в този момент го лишиха от една китайска урна, която иначе много лесно би занесъл у дома по-късно, когато всичко се уталожи.
37
Само един час, след като говори с приятеля си, Ара се срещна с репортера, който беше дал на приятеля му двайсет хиляди за няколко нескопосани снимки от обикновен обир на автомобил за транспортиране на ценности. Те се срещнаха в града, намериха се на тиха странична улица в Сьодер10 с помощта на мобилните си телефони и седнаха в колата на репортера, за да обсъдят най-важното.
— Според вашия приятел имате хубави неща за това как адвокат Ериксон си е отишъл — започна новият познат на Ара.
— Въпрос на възнаграждение — отвърна Ара и вдигна рамене, вече поумнял от опита си по-рано през деня.
— Ами тогава няма да има проблеми — каза репортерът и се усмихна. — Разказвайте.
— Добре — започна Ара. — Почти сигурен съм, че видях онзи, който го е направил. Не когато се е случило, но непосредствено след това, когато напускаше местопрестъплението. Освен това видях колата, с която той и аверът му се изнесоха.
— Познаваше ли го? За този, когото видя, питам?
— Както вече казах, не искам да навлизам в подробности. Въпрос на възнаграждение. Това, което мога да ви дам, е следното. Първо, мога да докажа, че бях там. Можете да получите копие от касовата бележка от таксито с времето, адресите и всичко. Второ, мога да посоча извършителя само ако видя хубава негова снимка. Не беше никой, когото познавам, лично, искам да кажа. Трето, мога да ви посоча колата, с която той и аверът му се ометоха. Не регистрационния номер, него не можах да видя, но едва ли ще е голяма философия да се разпознае точно тази каруца. Не беше някое обикновено „Волво“, ако това си мислите.
— Чакайте малко — възрази репортерът. — Ченгето вече ви е разпитало. Значи, трябва да сте изгледали цял куп снимки.
— Не — отвърна Ара и вдигна рамене.
— Извинете, но това звучи зверски странно. Трябва да са ви показали куп снимки.
— Не — каза Ара. — Този, с когото говорих, беше страшно отегчен полицай и каза, че пак ще ме повика. Само ми дайте хубава снимка. — Ара отново вдигна рамене.
— Добре, добре — съгласи се репортерът. — Казвате, че можете да ми покажете колата, с която те са си отишли, и ако видите, вярната снимка, можете да разпознаете извършителя.
— Да. — Ара кимна. — Въпрос на възнаграждение, както казах.
— Но как можете да сте така сигурен, че този, когото сте видели, е извършителят?
— Ако бяхте го видели, нямаше да питате — отвърна Ара. — Ако искате подробности, въпросът е на възнаграждение, както…
— Пет бона — прекъсна го репортерът.
10
Сьодермалм, квартал на Стокхолм. — Б.пр.