Опасна е нощта
- Автор: Блеър Аманда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Лилия Божкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Опасна е нощта». Краткое содержание книги:
— Веднъж ти казах, че имам намерение да те измъчвам — каза тя тихо, спомняйки си нощта, когато той беше отнел девствеността й в стаята й над конюшнята.
— Мис, мога да ви успокоя, че със сигурност го постигате — пошепна той, а гласът му беше станал напрегнат.
Тя се усмихна, после докосна члена му с облечената си в ръкавица ръка. Стонът му прозвуча в тишината на стаята. Тя не продължи да го измъчва, но все още се движеше бавно, внимателно, а после се плъзна надолу и целуна твърдата му, гореща, възбудена мъжественост.
Той като че ли беше останал без дъх. С края на окото си тя видя как ръцете му стискаха чаршафите, а бедрата му се издигаха нагоре.
Вивиан го целуна отново и най-сетне го пое с устата си. Тя отново се почувства силна, но това беше друг вид сила. Искаше да му достави удоволствие, искаше да му даде поне половината от удоволствието, което той й беше дал.
Усети ръката му да разрошва нежно косата й, докато тя го любеше с устните и езика си. Бавно, чувствено, като че ли те притежаваха всичкото време в света, а не само няколко откраднати часове в чуждата спалня.
Оливър чувстваше, че тялото му живее, особено тази част, която отне девствеността й. Тя го любеше, доставяше му удоволствие и го водеше до точката на близкото му освобождаване.
— Мога ли да получа и аз удоволствието си сега? — пошепна тя, чувствайки се така, като че ли бяха се срещнали току-що тази вечер.
Без да каже дума, той сграбчи бедрата й и я постави върху себе си. Бавно, много бавно тя потъна надолу върху неговата силна възбудена мъжественост, поемайки я в тялото си, като продължаваше безкрайно дълго сладострастния момент.
Когато го усети в себе си, тя спря да се движи. Очите им се срещнаха и тя го притисна нежно, като напрегна мускулите си. Той изви нагоре таза и хълбоците си, но тя постави ръката си върху мускулестите му гърди и го спря.
— Не още — пошепна Вивиан. — Искам да го продължа заради удоволствието и на двама ни.
— Дай ми малко отдих, защото в противен случай нашата нощ ще завърши след малко.
Тя се засмя тихо, докато той я държеше, впил пръсти в бедрата й. После тя започна да се движи напред назад върху него, бавно и равномерно, докато той я спря отново. Ръката му се плъзна между телата им, докато намери това, което търсеше.
— Каква малка красавица — пошепна той. Вивиан си мислеше, че вече не може да се изчервявя, но лицето й пламна.
— Какво виждат очите ми? Все още се срамуваш, след всичко което сме правили заедно?
Той притисна нейната женственост с пръстите си, галейки я, разтривайки я, възбуждайки я. Другата му ръка сграбчи косата й, като не й позволяваше да се движи и да отмества погледа си от него.
— Тя е красива, една красива роза, моето най-ценно притежание.
Вивиан затвори очи и той се засмя тихо.
— Скъпоценност, която няма цена — пошепна той.
Тя почувства първите тръпки на екстаза и извика.
— Искаш ли още?
Тя не можеше да говори.
— Виж колко твърди са станали зърната на гърдите ти — пошепна той, докосвайки чувствителните й гърди.
Тя стенеше тихо и той отново се засмя. Вивиан почувства, че стенанието й му харесва и разбра, че той я беше обучил добре в тази област.
— Чудя се кой кого измъчва сега? — пошепна той.
Тя не беше в състояние да мисли разумно и да отговаря смислено.
— Ще ти дам още повече.
Тя не се възпротиви, когато той започна да се движи, забивайки се навътре в нея. Чувстваше се непосилно чувствителна при всеки негов допир и се присегна да се хване за мощните му рамене, за да има опора.
Очите й се разтвориха широко, когато достигна кулминацията на изживяването и видя напрегнатото му лице.
Оливър притисна гърба й с ръка, навеждайки лицето и към своето, и я целуна. Другата му ръка галеше гърдите й и този път, когато тя отново стигна до кулминацията, движенията му станаха силни и мощни.
Краката й трепереха. Пот лъщеше по тялото й и тя падна изтощена върху него. Неговите силни ръце я обгърнаха, а тя се отпусна и заспа в тъмната стая.
Пламъкът на свещта трепкаше и Вивиан отвори очи, като постепенно се измъкна от лоното на съня. Въпреки веселото пращене на огъня, който топлеше стаята, тя почувства внезапен студ. Оливър лежеше до нея, а ръцете му все още я обгръщаха. Тя седна бавно в леглото. Той се събуди, когато тя се размърда. Часовникът върху полицата удари точния час.
Полунощ.
— Оливър, аз трябва да тръгвам!
Вивиан се огледа наоколо сред разбърканите чаршафи и разхвърляните им дрехи. Като провеси крака от леглото, тя се присегна и взе украсената си с дантела фуста, а после и фината си риза.
— Трябва да се прибера, преди мащехата ми да е открила, че ме няма вкъщи.