Звездите като прах

— Какъв документ? — прекъсна го Байрън.

— Не бързай толкова. Казах, че баща ти работеше за мен. Знаех всичко, което знаеше и той. Поръчано ти беше да откриеш един определен документ и изборът не беше случаен. Пребиваването ти на Земята бе свързано със съвсем банален повод — твоето обучение. Възрастта ти те изключваше от кръга на вероятните заподозрени. Но така изглеждаше само в началото! После, след като арестуваха баща ти, ти стана твърде опасен. Тиранийците неминуемо щяха да насочат вниманието си към теб, следователно натъкнеше ли се на търсения документ, той щеше да попадне в ръцете им. Трябваше да те изтеглим от Земята, преди да изпълниш възложената задача. Както виждаш, нещата бяха свързани.

— Значи документът е у вас? — запита Байрън.

— Не, не е — поклати глава Монархът. — Документ с подобно съдържание е изчезнал още преди доста години на Земята. Ако наистина това е търсеният от нас, тогава нямаме и най-малка представа у кого е сега. Може ли вече да прибера бластера? Ужасно е тежък.

— Прибери го — рече Байрън.

— Какво ти каза баща ти за документа? — запита Монархът след като прибра оръжието.

— Нищо, което не знаеш, след като е работил за теб.

Монархът се усмихна.

— Така значи! — рече той, но очите му останаха хладни.

— Свърши ли с обясненията?

— Да.

— Тогава — продължи Байрън — приготви се да напуснеш кораба.

— Чакай малко, Байрън — намеси се Джилбрет. — Въпросът тук не опира само до теб лично. Не забравяй, че случаят засяга мен и Артемизия. Ние също имаме право на глас. Що се отнася до мен например, в думите на Монарха има определена логика. Бих искал да ти напомня, че именно аз ти спасих живота на Родиа, така че сега си ми длъжник.