Мръсницата е мъртва

Десет минути по-късно телефонът иззвъня отново и Морс почувства с цялото си същество, че това е Кристин Грийнъуей. Беше Стрейндж.

— Значи вече си излязъл, Морс, а? Добре. Чувам, че голям зор си видял.

— Вече се оправям, сър. Много мило, че се обаждате.

— Няма бързане, знаеш — за връщането ти, искам да кажа. В момента имаме нужда от хора, но дай си няколко дена — да се съвземеш. Деликатно нещо, стомаха, знаеш. Защо не се опиташ да заминеш някъде за два дена — нова обстановка, хотел с четири звезди? Можеш да си го позволиш, Морс.

— Благодаря, сър. Между другото, дадоха ми отпуск по болест за две седмици — от болницата.

— Две седмици? Две седмици?

— Ами, деликатно нещо е стомахът, сър.

— Да, ами…

— Ще се върна веднага, щом като се оправя, сър. И може би няма да ми навреди, ако последвам съвета ви — да замина някъде за малко.

— Ще ти подейства добре. Шуреят (Морс изпъшка наум) току-що се върна от чудесна почивка. Ирландия — южна Ирландия — с кола — Фиш Гард, Дан Лайохейре, после западния бряг, знаеш, Корк, Кери, Килърни, Конемара — казва, че било чудесно. С телескоп не можело да се открие терорист!

Много мило, че Стрейндж се обади. И както си седеше в креслото, Морс протегна нехайно ръка към Атласа на света на полицата за „големи книги“, в който Ирландия бе зелено-жълт ромб на страница десета — една страна, която Морс не бе възнамерявал да посети никога преди това. Въпреки че правописните грешки неизменно предизвикваха гнева му, той си призна, че никога не би се справил с „Дан Хайре“ дори и след десетки опити. А къде беше Кери? А, да!Ей там, на запад от Тралий — бе попаднал на правилната част от картата — и той придвижи пръста си нагоре по бреговата линия до Галуей Бей. И тогава го видя: Бертнабой Бей! И изведнъж мисълта да отиде до Конемара му се стори непреодолимо привлекателна. Сам? Да, вероятно ще се наложи да иде сам; но той наистина нямаше нищо против това. Донякъде бе саможив по характер — защото въпреки че никога не бе напълно щастлив, когато беше сам, обикновено се чувствуваше малко по-нещастен в присъствието на хора. Щеше да е хубаво, ако можеше да вземе Кристин, но… и за няколко минути мислите на Морс се върнаха в отделение 7С. Ще изпрати картичка на Айлийн и Фиона; може би и на Уоги Грийнъуей? Да, това би бил един много мил жест: Уоги беше в умивалнята, когато го изписаха, а той беше стар приятел.